Време на мъчения [bg]

Когато червената мъгла се вдигна, Грифин осъзна кого е ударил. Отначало не беше го познал заради ниско нахлупената бейзболна шапка и рядката набола брада. На пода лежеше Мариус, малкият син на Касандър Хоб. Току-що бе помлял един от принцовете на Отреза.

В този миг се чу Звънецът.

Грифин никога не бе изтрезнявал толкова бързо. Никой в Пласи не смееше да надигне глас срещу Отреза, какво оставаше за юмрук. Стореното можеше спокойно да го прати в гроба. Двете приятелчета на Мариус бяха в основната зала на бара, а мъжката тоалетна беше празна, така че Грифин направи най-умното и вероятно единственото, което му оставаше: избяга през прозореца на тоалетната и хукна към колата си, където изчака ченгетата да влязат в „Оуки“, след което запали и да отпраши на юг. За съжаление, в портфейла си имаше само четиридесет долара, което определено не беше достатъчно, за да започне нов живот някъде другаде, затова се върна в апартамента в края на града, който държеше под наем, откакто родителите му го бяха изритали от тях. Имаше съквартирант на име Коуди, който редовно пафкаше трева и държеше парите си в един чорап в най-долното чекмедже на шкафа си. Грифин го облекчи с триста седемдесет и три долара с пълното намерение някой ден да му ги върне, прибра малко багаж в една чанта и се върна при колата си. Едва успя да запали отново — беше капризна, иначе казано, проклета стара бракма — когато един пикап препречи пътя му. Тогава се появиха мъжете.

Грифин помнеше как ги беше умолявал, докато го извличаха от колата, после нещо го бе блъснало в лицето и оттам нататък вече не помнеше нищо. Събуди се няколко дни по-късно в болницата. Лекарят му каза, че е извадил късмет — налягането от кръвоизлива в мозъка можело да го убие. Той обаче беше чувал разкази за други като него и знаеше, че късметът му е дори по-голям: можеше жив да го изгорят.

След този случай повече не докосна уиски.

Касандър дойде да го навести в деня, когато трябваше да го изпишат от болницата с гипсирани десен крак и лява ръка, което значително затрудняваше равновесието му. Касандър беше един от лидерите в Отреза — въпреки че хората, които твърдяха, че са по-запознати, настояваха, че в Отреза няма истински лидери и че това са пълни глупости. Грифин можеше да разпознае лидер, когато го видеше, въпреки че онази жена от Отреза не му беше споменавала за йерархията, на чийто връх стояха Касандър и Оберон. Но Касандър не бе участвал в побоя му — помнеше, че всички бяха млади мъже.