Изтръгнати от корен [bg]

Все още не осъзнавах какво върша, сложила ръце върху голите му гърди. Или по-точно, позволявах си да мисля занапред, само колкото да получа това, което желая, без да го изразявам с думи. Но сега, когато той лежеше полугол под мен, не можех повече да затварям очи. Дори панталоните му бяха разтворени; той можеше просто да отметне полата ми и…

Бузите ми пламтяха в отчаяние. Исках него, исках и да стана и да избягам, но най-вече исках да знам кое от двете искам повече. Застинала, аз го гледах с разширени очи и той отвръщаше на погледа ми, по-безсилен от всякога, с поруменяло лице и разрошена коса, полуразсъблечен и също толкова изненадан и ядосан. После той каза, почти на себе си: „Какво правя?“ и като ме хвана за китките, ме отдръпна от себе си и вдигна двама ни на крака.

Олюлях се назад и се подпрях на масата, разкъсвана от облекчение и разкаяние. Той се извърна от мен, за да завърже отново стегнато дрехите си, а гърбът му се изпъна в дълга, скована линия. Разплетените нишки на магията ми постепенно се прибираха обратно в кожата ми, а неговата се отдръпваше. Притиснах длани в пламналите си бузи.

— Нямах намерение… — казах аз, но се спрях. Не знаех за какво не съм имала намерение.

— Да, това е повече от очевидно — изсумтя той през рамо, докато закопчаваше катарамите на жакета си върху разгърдената си риза. — Махай се оттук.

Аз избягах.

Когато се качих в стаята си, Каша седеше в леглото ми и намусено се бореше с шивашката ми кошница: на масата имаше три счупени игли, а тя с огромно усилие бодеше дълги, неравни шевове в един парцал.

Вдигна очи; бузите ми бяха още червени, дрехите ми — раздърпани, а самата аз бях задъхана като след надбягване.

— Нешке! — Тя пусна ръкоделието си и се изправи. Направи крачка към мен и посегна да ме хване за ръце, но се поколеба: беше се научила да се бои от собствената си сила. — Ти… да не би той…?

— Не! — отвърнах аз, без да знам дали се радвам или да съжалявам. Единствената магия в мен сега беше моята собствена и аз се отпуснах нещастно на леглото.