Драконите на сломеното слънце [bg]

— Соламнийците са още далеч — възрази той, като клатеше глава пред глупостта й. — Всеки идиот може да го види.

— Соламнийците не са ваша цел, капитане — отвърна студено тя и посочи към силите на Рицарите на Нерака. — Ето коя е вашата цел.

— Нашите собствени хора? — втренчи се изумено в нея той. — Да не сте се побъркали?

— Разгледай бойното поле, капитане — настоя Мина. — Това е единственият начин.

Капитан Самювал се подчини и плъзна поглед по морето от хора. Прокара ръка през лицето си, след което заповяда:

— Стрелци, огън!

— Накъде? — попита някой.

— Чухте Мина! — отговори дрезгаво капитанът.

Сетне грабна лъка от ръцете на един от хората си, запъна стрела и я запрати.

Стрелата прониза гърлото на един от отстъпващите мрачни рицари. Той рухна от седлото и тутакси бе прегазен от бягащите си другари.

Стрелковата рота откри огън. Стотиците стрели — всяка от която бе полетяла след внимателно прицелване и почти от упор — изпълниха въздуха със смъртоносното си бръмчене. Повечето намериха целта си. Пехотинците се улавяха за гърдите и се строполяваха на земята. Стрелите се забиваха през процепите на шлемовете на рицарите или в шиите им.

— Продължавайте стрелбата, капитане — нареди Мина.

Летяха още стрели. Падаха още тела. Сега паникьосаните войници започваха да осъзнават, че ги нападат отпред. Спряха, запрепъваха се, опитвайки да разберат къде се намира новият им враг. Идващите отзад се разбиваха в спрелите, подлудени от приближаващите соламнийски рицари. Стръмните склонове на пролома отрязваха всеки път за бягство.

— Огън! — крещеше подивяло изпадналия в бяс капитан Самювал. — За Мина!

— За Мина! — отвръщаха стрелците и отпускаха тетивата на лъковете.

Стрелите излитаха със свистене и глухо се забиваха в целите си. Мъжете пищяха и падаха отсечено. Телата на мъртвите се трупаха и образуваха грозни купчини, кървава барикада.

Някакъв офицер ги приближи и диво замахна с меча си.

— Безумецо! — изкрещя на капитана. — Кой ти даде тази заповед? Избиваш наши хора!

— Аз му дадох тази заповед — обади се с хладен тон Мина.

Рицарят побесняло се завъртя към нея.

— Предателка! — издигна се мечът му.

Мина не помръдна. Не обръщаше внимание на рицаря, вперила поглед в касапницата под себе си. Юмрукът на Галдар нанесе разцепващ удар върху шлема на офицера. Той се стовари с пречупен врат, тялото му се търколи надолу по склона и изчезна някъде. Минотавърът засмука изранените кокалчета на ръката си и погледна Водачката.