Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Драконите на сломеното слънце [bg]
Драконите на сломеното слънце [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Драконите на сломеното слънце [bg]

Электронная книга - «Драконите на сломеното слънце [bg]». Краткое содержание книги:

Жителите на Крин познават войните от предишните епохи. Все още са живи някои от героите, участвали във Войната на Копието и в прогонването на Мрачната царица Такхизис. Мнозина добре си спомнят разрухата, настъпила след Войната на Хаоса, с която приключи Четвъртата световна епоха, и заминаването на боговете. Но ето, че сега започва нова война, по-ужасна от всяка друга. Война, в която залогът са сърцето и душата на самия свят.
1 ... 61 62 63 64 65 66 67 68 69 ... 264
Перейти на страницу:

Галдар се втренчи слисано в нея. Вярваше й. Вярваше й дотам, че все едно вече беше виждал корабите с очите си или бе видял скритата в засада армия зад стените на града.

— Откъде знаеш всичко това? — попита настоятелно офицерът.

— Ами ако аз ти дам нещо, в което отново да повярваш, капитан Самювал? — посрещна с въпрос въпроса му тя. — Ами ако те превърна в героя на тази битка? Ще ми се закълнеш ли във вярност тогава? — По устните й пробяга лека усмивка. — Не мога да ти предложа пари. Имам само чисто познание, което на драго сърце споделям с теб: бий се на моя страна и в този ден ще познаеш единия истински бог.

Капитан Самювал се втренчи нагоре към нея в безгласно изумление. Изглеждаше замаян, като ударен от мълния.

Мина разтвори покритите си с мехури, разкървавени длани:

— Предлагам ти избор. В едната си ръка държа твоята смърт. В другата има слава. Какво да бъде?

Самювал се почеса по брадата.

— Странна си, Водачке на Нокътя. Не приличаш на никой рицар от нашия Орден.

Той погледна през рамо към Пролома на Бекард.

— Слуховете твърдят, че градът е изоставен — каза Мина. — Мъжете са чули, че портите ще се отворят и жителите са готови да се предадат. Армията ви се е превърнала в тълпа. И всички са се устремили към собствената си смърт.

Говореше истината. Дори докато произнасяше последните си думи, офицерите в долината продължаваха напразно да раздават заповеди, в опит да накарат разпасаните пехотинци отново да съберат редиците. В същия миг Галдар си даде сметка, че пред очите им Рицарите на Нерака се превръщат в недисциплинирана орда, отделни отломъци, които се изливаха през пролома. Жадни за убийства и за плячка. Капитан Самювал отново плю отвратено. Когато погледна Мина, изражението му бе станало мрачно.

— Какво искаш от мен, Водачке на Нокътя?

— Премести стрелците на онова възвишение там. Виждаш ли го? — Мина посочи към полите на планините точно над Пролома на Бекард.

— Виждам го — отговори той. — И какво да правим, след като стигнем там?

— Междувременно аз и рицарите ми също ще заемем позиции. Веднага щом пристигнете, ще получите допълнителни нареждания — каза Мина. — Искам от теб да се подчиниш на заповедите ми, без да задаваш въпроси.

Тя протегна към него окървавена ръка. Дали тази ръка предлагаше живот или смърт, зачуди се Галдар.

Може би капитан Самювал си задаваше същия въпрос, понеже се поколеба, но най-накрая прие предложената му ръка. Собствената му десница беше огромна, мръсна и ожулена лапа, с множество мазоли от употребата на лъка. Нейната бе малка и докосването й почти не се усещаше. Беше покрита с мехури и окървавена и все пак не тя, а капитанът се присви, когато се здрависаха.

Мъжът сведе поглед към пръстите си и ги отърка в кожената броня, сякаш се опитваше да отмие болката или ужилването… изгарянето.

— Побързай, капитане. Нямаме много време — подкани го Водачката.

— А как да те наричам, сър рицарю? — попита Самювал, като все така разтъркваше ръката си.

— Аз съм Мина — отговори тя и дръпна юздите.

Тленен Огън рязко се обърна, Мина заби шпори в хълбоците му и препусна в галоп към възвишенията над Пролома на Бекард. Рицарите я последваха вкупом. Минотавърът затича редом с нея, като полагаше извънредни усилия да не изостава.

— Откъде си сигурна, че капитанът ще ти се подчини? — извика Галдар, за да надвика тропота на копитата.

Тя погледна надолу към него и се усмихна. В сенките на шлема кехлибарените й очи сияеха.

— Ще се подчини — отговори, — ако не заради друго, поне за да покаже на началниците си, че ги презира и смята заповедите им за глупави. Ала освен това капитанът е човек, който дълго време е изпитвал глад, Галдар. Сърцето му копнее за насита. Досега са го хранили с пепел. Аз ще му дам месо. Месо, което да нахрани душата му.

Мина се наведе над шията на коня и го накара да подскочи и запрепуска още по-бързо отпреди.

Стрелковата рота на капитан Самювал заемаше позиции по линията на възвишенията над Пролома на Бекард. Бяха няколкостотин силни, добре тренирани мъже, взимали участие в не едно и две сражения на страната на Рицарите на Нерака. Използваха големия елфически лък — сериозно и високоценено от стрелците оръжие. На билото на възвишенията нямаше много място, така че им се наложи да застанат рамо до рамо. Всички до един бяха в отвратително настроение. Докато гледаха как армията на рицарите се разлива пред стените на града, немалко от мъжете започваха да мърморят, че за тях няма да остане нищо — нито жени, нито къщи, които да плячкосват. Вече беше все едно. Със същия успех още сега можеха да се приберат по домовете си.

1 ... 61 62 63 64 65 66 67 68 69 ... 264
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)