Обречена на ранен гроб [bg]

— Прекрасно представление, Жътварке! Веднага, след като заспиш, това ще бъде повторено на Грегор. Искаш да закачиш шибана мишена на врата на Криспин ли?

— Колко още? — подтикнах го аз, а първото чувство на страх потече през мен, — Знаеш ли поне къде е отишъл?

— Няма да дам повече информация, която може да застраши…

— Да, ще дадеш — казах, а тревогата и гнева изостриха тона ми. — Не се притеснявай за мен, ако се наложи ще стоя будна докато това не се нареди. Ако се наложи ще разбия световния рекорд за безсъние, но ще изпееш всичко и то веднага.

Устните на Спейд се свиха. Смарагдово зелено проблесна в светлокафявите му очи и той ми хвърли един стоманен поглед.

— Дано да си подготвена да спазиш клетвата си или аз ще те принудя.

Детайлите, които разкри Спейд ме хвърлиха в емоционално влакче на ужасите. Да, знаеше как да се свърже с Боунс. Още преди да се върна с Влад, Боунс набързо му беше дал номер за спешни случаи, но не казал местоположението си. Преди два дни Спейд му оставил съобщение, за да разбере кога ще се върне. Но обратно обаждане нямало. От тогава Спейд му бе изпращал съобщения, имейли и се бе свързал с няколко доверени приятели. Никой не бе чувал нищо за Боунс.

— Правя дискретни разузнавания, като днес, когато ме нямаше, и мисля, че той може би иска аудиенция с Мари — завърши Спейд. — Родни каза, че е говорил с Криспин преди три дни и той е направил коментар колко топло било в Ню Орлиънс. Заради какво друго ще бъде там? Пратих Родни да разследва. Това е всичко, което знам.

— Защо просто не се обади на Лиза и не я попита, вместо да чакаш Родни да стигне там?

— Обадих се на Лиза — Спейд стисна зъби. — Каза ми, че Мари й е наредила да се махне от Квартала преди седмица и че няма разрешение да говори с никого от него. Мари не й е дала обяснение, просто й е казала, че ще я уведоми кога може да се върне.

— Кога разбра това? Как можа да не ми кажеш?

— Точните инструкции на Криспин бяха да не те намесваме — противопостави се Спейд. — Последния път избяга като Хенри Пени в неистов страх и не се получи добре, нали? Предлагам ти да си търпелива в този рунд.

Щях да го попаря, когато съзнанието ми ме спря. Той беше прав. Ти наистина избяга последния път и това са последствията. Може би Боунс просто не може да се обади точно сега. Позволи им да го направят по техния начин. Почакай докато се обади Родни.

— Добре — седнах. — Ще чакаме новини от Родни.

Спейд ме гледаше предпазливо, сякаш чакайки да си върна думите назад.

— Сигурен съм, че ще звънне скоро.

Скоро се оказаха пет часа по-късно. Гласът на Родни се чуваше от всички дори преди Спейд да го пусне на високоговорител. Той крещеше.

— … по дяволите се случва там, но са затворили целия квартал! Маджестик позволява само на хора, които не са от рода на никой вампир или гул, да преминават. Не знам дали Боунс е тук.

— Как може да направи това? — Спейд изглеждаше смаян. Аз също бях изумена. Как би могла Мари да постави под карантина цяла част от града?