Синовете на Спарта [bg]

Сякаш цяла вечност останаха на слънце без никаква сянка. Някои от войниците наистина припаднаха и бяха дискретно вдигнати и изнесени.

Кир и царицата се чувстваха странно уморени, когато се върнаха в павилиона, издигнат от Парвиз за вечерята. Полковете бяха разпуснати, за да изминат трите мили до лагера. Там щяха да се нахранят и да почиват след прекарания на слънце ден. Всички бяха изтощени и потни, но се усмихваха на принца, който очевидно обожаваше младата жена до себе си. Мнозина правеха мръсни знаци, докато минаваха, но не и когато ги наблюдаваше офицер, който можеше да ги накаже сурово.

Оронт, Арией и Клеарх седнаха с останалите началници на дългата маса, скована специално за вечерята. Кир и Епиакса се настаниха в противоположните краища, далече един от друг. Клеарх забеляза, че между ястията Кир слага дясната си ръка на покривката с дланта нагоре, сякаш умолява. Спартанецът не можеше да определи дали Епиакса отговаря нарочно, но тя отпусна лявата си ръка на масата, все едно я протягаше към него. Клеарх се усмихна.

Оронт проявяваше видим интерес към храната. Кир беше предложил най-доброто за гостенката си и персите въздишаха при вида на ястия, сготвени с шафран, кардамон и розови листенца — подправки, които бяха твърде скъпи, за да се добавят към обикновеното месо и хляб, давани на войниците.

На масата имаше и други гърци. Проксен ревниво пазеше една стомна вино, която определено бе обявил за своя собствена, макар че слугите се суетяха около масата като пчели. Нет Стимфалеца се разсмя гръмогласно с тесалиеца Менон, след което двамата погледнаха стреснато, когато откриха, че са станали център на вниманието. Виното се лееше, а болежките и изгарянията от деня отслабваха, макар че половината от събралите се още имаха чувството, че кожата им излъчва горещина, сякаш вътре в тях гори огън. Всички бяха опитни мъже и Клеарх не беше единственият, който забеляза небрежното поставяне на ръцете върху масата. Затова поведоха неангажиращ разговор, хранеха се бързо и отказаха допълнително. Един по един офицерите допиваха чашите си, както бе обичаят, избърсваха ножовете си в покривката и се изправяха да си тръгнат, като се покланяха на Кир и царицата.