Кръвта на боговете [bg]

- Отстъпете, центуриони - нареди той, бесен на всички тях, както и на самия себе си.

Легионерите отстъпиха. На Октавиан не му оставаше дру­го освен да гледа кръвнишки зачервените сенатори. Ръката му трепна към дръжката на меча. Честта го държеше като окови, но едва понасяше злобното ликуване, изписано на лицата на Бибил и Светоний.

Отново настъпи тишина, нарушавана единствено от тежкото дишане на присъстващите. Един центурион се обърна към Ок­тавиан и видя някакво движение по склона на Капитолий. Ез­дач препускаше в галоп към Марсово поле. Октавиан се обърна да види какво е привлякло вниманието на войника и сърцето му се сви. Дни наред очакваха с ужас вестта и имаше само едно нещо, което можеше да накара пратеника да препуска така тази сутрин. Сенаторите още го чакаха да заговори и когато той го направи, гласът му бе тих и студен.

- Тъй като нося името на Цезар, няма да пролея още кръв по тези камъни. Търпението ми обаче си има граници. Казвам ви съвсем сериозно - не разчитайте отново на него.

Думите му не бяха достатъчни да изтрият подигравателната усмивка на Бибил, но Октавиан знаеше, че времето му е изтек­ло. Задавен от яд, той обърна коня си и го подкара към ездача. Центурионите се строиха и тръгнаха след него, като оставиха сенаторите зад гърба си.

Щом се срещнаха, младият екстраординарий отдаде чест. Октавиан му отговори и погледна към Рим. Не знаеше дали ще го види отново.

Забелязани са легиони, Цезар. По Апиевия път - докладва войникът.

Октавиан кимна и отвърна:

- Върни се и кажи на легат Силва да изведе хората си възмож- но най-бързо. Приключих тук. Ще ги чакам на Марсово поле.

Скоро първите редици се появиха на хребета на Капитолий. Легионите излизаха от града без възгласите и ликуването, из­вестило пристигането им. Маршируваха мрачно - знаеха, че Марк Антоний приближава Рим с три пъти повече хора.

Меценат и Агрипа стигнаха първи до Октавиан. Меценат кимна към сенаторите, които още стояха пред театъра и гледа­ха, и макар че бе предвидил какъв ще е отговорът, попита: Отказаха ли?

Октавиан кимна и каза:

- Трябваше да ги избия.

- Ти си по-добър човек от мен. Ще се запомни, че не си го направил, макар че си разполагал с тази възможност. Поне няма да могат да те обвинят, че си безчинствал. Това пак е нещо.

Октавиан погледна покрай него към блестящите редици, маршируващи от Рим. Ако всичко друго се провалеше, беше се разбрал с легатите да продължат на север по Касиевия път.