Плясъкът на крилете му [bg]

През следващите няколко дни те се опитваха да разведрят Клайст, но той отказваше да стане по-щастлив. Накрая Кейл му даде чай от ежедневния си запас гонидяволче, който бе получил от сестра Врай, с надеждата, че това ще го накара да се съвземе. Но чаят, изглежда, не свърши друго освен да предизвика гадене.

Няколко дни по-късно Кейл и Хенри Мъглата отидоха да намерят превозвача, който бе взел двете момчета от къщата на Кити и ги беше откарал у дома.

— Приятелят ми искаше да ти благодари лично — каза Кейл, когато най-сетне го издириха.

— Благодаря — каза Хенри Мъглата.

Мъжът го изгледа, не враждебно, но определено без признателност.

Кейл му даде останалите пари, които му бе обещал, и още пет долара отгоре.

— Няма защо — отвърна превозвачът на Хенри Мъглата, явно безразличен какво си мисли той.

— Ти може би ни спаси живота — каза Хенри Мъглата, чувствайки неловкост и раздразнение от отказа на превозвача да му е признателен за благодарността.

— Петнайсет долара — отбеляза превозвачът. — Животът ви май не струва много, а?

Хенри Мъглата се втренчи в него, после му даде още десет долара — всичко, което имаше у себе си. Зачака някакъв знак за благодарност, но онзи само прибра парите в една кесия, която извади от джоба си. Тя беше стегната с връв, от която висеше малка желязна бесилка с кандилкащ се на нея миниатюрен Обесен Изкупител. Антагонистите от всякакъв вид не одобряваха тези свещени бесилки. Всички бяха подозрителни към Калайджиите, чиято собствена версия на вярата датираше отпреди великия разкол.

— Ще ти дам един съвет — каза Хенри Мъглата, вече загубил всякаква неловкост, — който струва повече от десет долара. Прибери тази свещена бесилка и не я изваждай преди събора на масоните. — Изкупителите вярваха, че масоните са най-богохулната от всички религии и че съборът им ще се състои в края на времето.

Интересът на Кейл бе насочен другаде.

— Разкажи ми за количката си — каза той, гледайки ръчната количка, с която бяха откарани Клайст и Хенри Мъглата.