Измамна светлина [bg]

— Не разбирам — промълви мадам Дайсън, но погледът й издаваше, че е разбрала много добре. Беше ужасена. Чудовището, от което се страхуваше всяка майка, се бе промъкнало през онзи малък процеп. Отнело бе детето им и сега седеше във всекидневната им.

Старицата се извърна към съпруга си, който се мъчеше да се избута още по-напред в креслото. Може би искаше да стане. Да се изправи срещу тази новина, срещу тези думи. Да ги прогони от стаята, от дома си, навън през вратата. Да ги удря, докато се;: превърнат в лъжа.

Но не можеше.

— Това не е всичко — добави главният инспектор, без да сваля очи от възрастната двойка. — Лилиан е била убита.

— О, боже, не! — прошепна майката и прикри устата си с длан. После ръката й се свлече към гърдите. И остана там, немощна.

Двамата старци се взираха в Гамаш, той също ги гледаше.

— Много съжалявам, че ви нося тази новина — рече детективът. Съзнаваше колко слабо звучат тези думи, но знаеше, че ще е още по-лошо, ако не ги каже.

Мадам и мосю Дайсън вече не бяха там. Сякаш бяха прекрачили границата и обитаваха континента на потъналите в скръб родители. Мястото изглеждаше като останалия свят, но беше съвсем различно. Цветовете бледнееха. Музиката бе само ноти. Книгите вече не бяха способни да пренесат човека в други вселени или да дарят утеха, не съвсем. Никога нямаше да могат. Храната бе просто препитание, нищо повече. Всяко вдишване беше въздишка.

Тези възрастни хора знаеха нещо, с което останалите не бяха наясно. Съзнаваха колко голям късмет имат всички останали на света.

— Как? — прошепна старицата. До нея съпругът й бе обзет от ярост, толкова ядосан бе, че не можеше да говори. Но лицето му бе изкривено, а очите му горяха. Вперени в Гамаш.

— Вратът й е бил счупен — отвърна главният инспектор. — Станало е бързо. Дори не е усетила.

— Защо? — попита жената. — Защо някой би убил Лилиан?

— Не знаем. Но ще намерим човека, който го е извършил.

Арман Гамаш събра едрите си шепи и ги протегна към старицата. Като приношение.' Жан Ги Бовоар забеляза как дясната длан на началника му трепери. Съвсем леко.

Това също бе нещо ново, появило се бе след станалото във фабриката.

Мадам Дайсън отдръпна мъничката длан от гърдите си и я отпусна в шепите на Гамаш. Детективът обхвана ръката на възрастната жена, сякаш бе врабче.

Замълча. Тя също мълчеше.

Потънаха в тишина и щяха да останат така колкото е необходимо.

Бовоар погледна мосю Дайсън. Яростта му се бе превърнала в объркване. Този мъж може да е бил човек на действието на младини, но сега бе пленник на дивана. Не бе способен да спаси дъщеря си. Да утеши жена си.

Жан Ги се изправи и подаде ръка на стареца. Мосю Дайсън я изгледа продължително, след това се вкопчи и с двете си ръце в предмишницата на инспектора. Следователят го издърпа до изправено положение и му помогна да запази равновесие. Възрастният мъж се обърна към съпругата си. Протегна ръце.

Мадам Дайсън стана и се отпусна в обятията му.