Красива мистерия [bg]

ГЛАВА ШЕСТНАЙСЕТА

Инспектор Бовоар остави брат Люк в компанията на гигантската книга, сложена върху кокалестите му колене. Бе дошъл с мисълта, че бедният младеж се нуждае от компания, а си тръгваше с усещането, че му е досаждал. Единственото, за което младият монах копнееше, бе да остане насаме с книгата си.

Жан Ги тръгна да търси брат Антоан, но в Светия храм спря да си провери телефона.

Както и очакваше, имаше две съобщения от Ани. И двете кратки. Първото беше в отговор на имейла му от сутринта, а второто беше по-късно и в него тя описваше деня си до момента. Бовоар се облегна на хладните камъни в храма и започна да пише отговор с усмивка на лице.

Нещо грубо и неприлично.

Изкушаваше се да й разкаже за приключенията на баща й в ранната сутрин, когато монасите го бяха открили на олтара по пижама и халат. Но историята бе твърде добра за прахосване по имейл. Щеше да я заведе на някоя от terrasses недалеч от дома й и да й разкаже на по чаша вино.

Когато завърши леко еротичното си съобщение до Ани, той се обърна надясно и надзърна в шоколадовата работилница. Там откри брат Бернар, който вадеше миниатюрни боровинки от казана с черен шоколад.

— Брат Антоан, ли? — каза Бернар в отговор на въпроса на полицая от Sûretè. — Проверете в градината или в кухнята.

— Градината?

— Вратата в дъното на коридора. — Той махна с дървената лъжица и по престилката му капна шоколад. Доби вид на човек, готов да изругае, и Бовоар спря, чудейки се как ругаеха монасите. Като останалите квебекчани? Като самия Бовоар? Ругаеха ли Църквата? Calice! Tabernac! Hostie![45] Квебекчаните по традиция използваха за ругатни религиозни думи.

Ала монахът запази мълчание и Бовоар тръгна към кухнята в съседство, загледан в отражението си върху лъскавата врата от неръждаема стомана. Ясно къде бяха похарчени част от спечелените пари. Брат Антоан го нямаше. Съдейки по аромата, на печката къкреше супа, а във фурната се печеше хляб. Накрая Бовоар стигна до дървената врата в самия край на коридора. И я отвори.