Красива мистерия [bg]

Кога бе взето решението за убийство?

И кога брат Матю бе разбрал, че ще бъде убит? Че вече е бил убит всъщност. Смъртта му със сигурност бе настъпила поне няколко минути след удара. Бе изпълзял до отсрещната стена. Далеч от абатството. Далеч от яркото и топло слънце. В мрака.

Дали бе просто инстинкт, както някой бе предположил? На животно, което иска да умре на спокойствие. Или имаше нещо друго? Дали приорът е трябвало да изпълни едно последно богослужение?

Да опази пожълтялата страница от монасите? Или монасите от пожълтялата страница?

— По това време вчера сутринта инспектирахте новата геотермална система — каза Гамаш. — Сам?

Абатът кимна.

— Сутрин всички в абатството са много заети. Работят в градината, грижат се за животните и изпълняват други ежедневни задачи. За поддръжката на манастира е нужно да се работи почти непрекъснато.

— Някой от вашите монаси отговаря ли за материалната част?

Абатът кимна.

— Брат Реймон. Той се грижи за инфраструктурата. Водопровод, отопление, електричество. Такива неща.

— Значи сте се срещнали.

— Ами не. — Абатът се обърна и започна бавно да обикаля градината, а Гамаш се присъедини към него.

— Защо?

— Брат Реймон не беше там. Всеки ден след утренята той работи в градината.

— И вие точно тогава решихте да проверите геотермалната инсталация? — озадачено попита Гамаш. — Не бихте ли предпочели да го направите заедно с него?

Абатът се усмихна.

— Запознахте ли се вече с брат Реймон?

Гамаш поклати глава.

— Прекрасен човек. Мил човек. Подробен.

— Какъв?

— Обича да обяснява как работят нещата и защо. Нищо че всеки ден от последните четиринайсет години ми е разказвал как работи артезианският кладенец, пак ще ми го обясни.

Отец Филип запази любящото, леко насмешливо изражение.

— Има дни, в които съм много лош — сподели той с инспектора, — и слизам долу на обиколка точно когато него го няма.

Гамаш се усмихна. И той имаше няколко такива агенти и инспектори. Които буквално подтичваха след него по коридорите, за да му обясняват особеностите на пръстовите отпечатъци. Неведнъж се бе крил в кабинета си, за да ги избегне.

— А секретарят ви, брат Симон? Разбрах, че се опитал да открие приора, но след като не успял, отишъл да работи в animalerie.

— Точно така. Той много обича пилета.

Гамаш се вгледа в абата, за да разбере дали се шегува, но човекът изглеждаше напълно сериозен.