Красива мистерия [bg]

— Къде съхранявате Псалтира?

Това ли беше съкровището? — запита се Гамаш. Може би го държаха скрито. Имаше ли назначен монах, който да го пази? Може би самият приор? Каква власт би дало това в ръцете на брат Матю?

— Държим го върху аналоя в Светия храм — отвърна абатът. — Книгата е огромна, оставяме я разтворена. Макар че сега, ако не се лъжа, брат Люк я е взел в porterie. Изучава я.

Монахът едва забележимо се усмихна, доловил лекото разочарование в изражението на началника.

Гамаш осъзна, че е много смущаващо да си толкова прозрачен. А и така се губеше всяко предимство, които разследващият би могъл да има. Илюзията, че заподозрените не знаят какво си мислят полицаите. Но този абат сякаш знаеше или успяваше да предположи почти всичко.

Макар че отец Филип не бе всевиждащ и всезнаещ. В крайна сметка не бе разбрал, че сред тях има убиец. А може и да беше.

— Трябва да сте много добър в четенето на невми — каза началникът и отново насочи вниманието си към работната тетрадка на абата, — щом сте успели да ги транскрибирате в музикални ноти.

— Ще ми се да беше вярно. Има и по-зле от мен, но далеч не съм най-добрият. Всички умеем да го правим. Когато в "Сен Жилбер" пристигне нов монах, това е първата задача, която получава. Като брат Люк. Да започне да транскрибира грегорианските псалми от нашия стар Псалтир в съвременни музикални ноти.

— Защо?

— Нещо като тест, за начало. За да проверим доколко е предан в действителност. За човек, който не е истински увлечен от грегорианските псалми, задачата е мудна и скучна. Това е добър начин да отсеем дилетантите.

— А за онези, които са истински увлечени?

— За тях е рай. Нямаме търпение да разгърнем Псалтира. И тъй като мястото му е върху аналоя, можем да го ползваме, когато си пожелаем.

Абатът сведе поглед към работната си тетрадка и взе да я разлиства. Усмихваше се, клатеше глава и дори цъкаше с език заради някоя грешка. Това припомни на Гамаш как децата му, Ани и Даниел, разглеждаха албумите с детските си снимки. Смееха се или бърчеха чела. На прическите и тоалетите си.

Тези монаси нямаха фотоалбуми. Нито семейни снимки. Имаха работни тетрадки с невми и ноти. Псалмите бяха заменили семейството.

— Колко време отнема да изучиш целия Псалтир?

— Цял живот. Транскрибирането на един-единствен псалм може да отнеме цяла година. Това се превръща в изненадващо красива връзка, много интимна.

За момент абатът сякаш се откъсна от реалността и се отнесе нанякъде. На някакво друго място, където нямаше нито високи стени, нито убийство, нито полицай от Sûretè, който да му задава въпроси.

После се върна.

— И тъй като работата е твърде продължителна и твърде сложна, много от нас умират, преди да я завършат.

— Какво се случи преди малко? — попита Гамаш.

— Pardon?

— Докато говорехте за музиката, погледът ви сякаш се разсея. Сякаш се отнесохте нанякъде.