Красива мистерия [bg]

— Неколцина монаси, доколкото ми е известно. Никой от моите съвременници.

— А какво се случва с техните работни тетрадки след смъртта им?

— Изгарят се. Обредно.

— Горите книги? — Възмущението, изписано на лицето на Гамаш, нямаше нужда от много тълкуване.

— Да. Точно както тибетските монаси прекарват дълги години в създаване на сложни рисунки върху пясък и ги разрушават веднага щом ги завършат. Целта е да не се привързваме към нищо. Истинският дар е музиката, не работната тетрадка.

— Но това сигурно е болезнено.

— Така е. Но вярата често е болезнена. И често носи радост. Две половини на едно цяло.

— Е… — Гамаш отново насочи вниманието си към пожълтялата страница, сложена върху архитектурния план на манастира. — Значи не смятате, че това на практика е чак толкова старо?

— Не смятам.

— Какво друго можете да ми кажете за него?

— Очевидна е разликата между псалмите, тъкмо затова ви показах и работната си тетрадка.

Абатът постави пожълтелия лист върху тетрадката си така, че да покрие съвременното изписване. Двата псалма с невми застанаха един до друг. Главният инспектор започна да ги изучава. Прекара почти минута втренчен и в пълно мълчание.

Местеше поглед от единия към другия. Взираше се в думите и в знаците, превзели страниците като птичи ята.

След време погледът му се успокои и застина за по-дълго върху единия псалм. После върху другия.

Когато вдигна очи, в тях блесна искрицата на прозрението и абатът му се усмихна, както би сторил с някой умен послушник.

— Невмите са различни — каза Гамаш. — Не, не различни. Но са повече на брой върху листа, който открихме у абата. Много повече. Сега, когато ги гледам един до друг, е просто очевидно. Този във вашата тетрадка, преписан от оригинала, има само по няколко невми на ред. А онзи, който открихме у приора, е осеян с тях.

— Точно така.

— И какво означава това?

— Пак казвам, не мога да съм сигурен. — Абатът се наведе над пожълтялата страница. — Невмите имат една-единствена цел, господин главен инспектор. Да дават насока. Нагоре, надолу, бързо, бавно. Те са знаци, сигнали. Като ръцете на диригент. Смятам, че който е писал това, е имал идея за много гласове в различни посоки. Това не е кантус планус[43]. Това е сложен псалм, многопластов. А и има доста бързо и твърдо темпо. И…

Абатът се поколеба и замълча.

— Да?

— Както казах, аз не съм експерт. Матю беше. Но мисля, че идеята е била да има и музика. Струва ми се, че единият от редовете с невми е за музикален инструмент.

— И това би било нещо различно от грегориански хорал?

— Това щеше да го превърне в ново създание. Нещо нечувано досега.

Гамаш отново насочи погледа си към пожълтелия лист.

Колко странно, помисли си, невиждани монаси да притежават нещо нечувано.

А един от тях, приорът им, бе открит мъртъв, свит в ембрионална поза около това нещо. Като майка, закриляща неродената си рожба. Или брат по оръжие, свит на кълбо около ръчна граната.