Само един поглед [bg]

Глава 26.

Пърлмътър съобщи новините на Лорейн Конуел по възможно най-деликатен начин.

Полицейското поприще много пъти му бе налагало да става вестител на лоши новини. Обикновено те се отнасяха за автопроизшествия на път № 4 или Гарлън Стейт Паркуей. Лорейн първо избухна в ридания, но после застина вцепенена. Реакциите при внезапно нещастие са различни. Един проумява веднага ужасната истина — че няма никога вече да види близък обичан човек. Това е удар — краката му се подкосяват, сърцето му ще се пръсне. Друг не може да понесе такъв внезапен потрес и като самозащита чрез отрицание отказва да приеме на първо време кошмара на случилото се. При трети се проявяват и двете реакции една подир друга.

Лорейн Конуел седеше като парализирана. Само устните й потреперваха. Очите й бяха вече сухи. Изглеждаше смалена и самотна и Пърлмътър почувства спонтанен порив да я прегърне и да я притисне до рамото си.

— Ние с Роки — промълви тя — се канехме пак да се съберем.

Пърлмътър кимна.

— Знаете ли — продължи Лорейн, вдигайки към него виолетови очи, — вината беше моя. Аз го натирих, а не трябваше. Той беше толкова различен, когато се срещнахме. Имаше мечти. Беше сигурен в себе си. Обаче отпадна от спорта и това го съсипа, а аз не проявих разбиране.

Пърлмътър пак кимна. Искаше му се да й помогне, да поостане с нея, но наистина не разполагаше с време да слуша пълен животопис. Трябваше да й зададе определени въпроси и да си тръгне.

— Имаше ли някой, който да желае злото на Роки? Имаше ли врагове или нещо от този род?

Тя поклати глава.

— Не. Никакви.

— Бил е в затвора.

— Да. Беше глупаво. Сби се в някакъв бар и не можа да се овладее.

Пърлмътър погледна към Дейли. Те вече бяха събрани сведения за въпросния побой с оглед на възможността жертвата да е отмъстила. Но беше малко вероятно.

— Роки работеше ли?

— Да.

— Къде?

— В бирената фабрика „Будвайзър“ в Нюарк, дето е близо до летището.

— Вчера сте били в нашето управление — каза Пърлмътър.

Тя кимна, загледана право пред себе си.