Златният бряг [bg]

— Е — казах аз, — привършихме със студената вечеря. Какво има за десерт?

— Мен.

— Правилно.

Станах, като я понесох на ръце. Тя поклати глава:

— Не тук. Искам тази вечер да се любим на плажа.

Някои жени си сменят партньорите за разнообразие; Сюзън обича да сменя декорите и костюмите.

— Звучи чудесно — казах аз, макар че в интерес на истината бих предпочел да е в легло и да е през следващите две минути.

Както и да е, Сюзън се облече и се качихме в ягуара. Докато карах, смъкнах покрива назад и пролетният въздух нахлу в колата. Наближаваше онова лениво време на деня — здрача, когато дългите сенки карат познатия свят да изглежда различен.

— Искаш ли да отидем на плажа сега? — попитах аз.

— Не. Като се стъмни.

— Карах главно на юг и на запад към залязващото слънце през живописна местност с вериги от хълмове, сенчести пътеки, ливади, езера и гористи долини.

Опитах се да подредя събитията от последните няколко седмици, които ме бяха навели на по-общите мисли за моя живот и света около мен.

Тук, на по-малко от час път с кола от Манхатън, все още съществува тази велика ивица земя покрай северното крайбрежие на Лонг Айлънд, която е почти непозната на жителите на предградията и нюйоркското сити. На пръв поглед тази земя изглежда замръзнала във времето, като че ли часовниците бяха спрели при последния звън на 29 октомври 1929 година.

На север тази полумитична земя, Златният бряг, граничи със заливите и плажовете на пролива Лонг Айлънд, а на юг с образуваните след войната жилищни райони в полето на Хемпстед: кварталите на Левитаун, типовите жилища, убийствените „евтини домове“, построявани по десет-петнайсет хиляди наведнъж там, където някога са били прочутите картофени полети на Ланг Айлънд, реализация на следвоенното обещание за „домове, подходящи за герои“.

Но тук, на Златния бряг, този процес настъпваше по-бавно. Огромните имения не са картофени полета и им трябваше малко повече време, за да умрат.

Обърнах се към Сюзън:

— Интересният мистър Белароса се отби в кантората ми днес.

— Нима?

Тя не се залови за думата „интересен“. Жените рядко се хващат на въдицата, когато темата е ревност. Те просто избягват въпроса или те гледат като че ли си луд.

Карах мълчаливо. Небето се беше прояснило съвсем и слънчевата светлина проблясваше по мокрите дървета и пътища.

Трябва да знаете, че Златният бряг не е само северната брегова ивица на окръг Насау в Лонг Айлънд, а според местните разбирания включва и тези ниски хълмове, които се простират на пет-десет мили във вътрешността на острова към полетата. Тези хълмове са се образували при оттеглянето на последния ледник от ледниковия период и са всъщност неговата последна морена. Ще обясня това на мистър Белароса тия дни. Във всеки случай, когато индианците от каменната ера се върнали, те намерили тук едно прекрасно късче недвижим имот, който изобилствал с нови растения, дивеч, водни птици и невероятни черупчести животни. Сега почти всички местни американци са изчезнали и броят им сигурно се равнява на броя на останалите собственици на имения.