Игра със смъртта [bg]

— Не желая да ме търсиш. Ако ми звъниш, ще затворя. Разбираш ли?

— Ще те открия — тросна се той и затвори.

Тя трепереше, докато натискаше бутона. Джо беше един от опорните стълбове в живота й и сега изпитваше чувството, че скалата под краката й се е взривила. И преди го бе виждала ядосан, но този път бе по-различно — той я нападна. Наговори й ужасни, неверни неща. Никога не се бе възползвала от него. Представа нямаше какъв ще е животът й без Джо. Защо не разбере, че е постъпила както е най-добре за него?

Потисни обидата. Заспи. Опитай се да забравиш.

Загаси лампата на нощното шкафче.

Ще те открия.

Думите му прозвучаха като заплаха. Джо, с когото разговаря тази вечер, се държеше като жилаво ченге, като бивш „тюлен“. Непреклонен, неотстъпчив, ужасяващ.

Глупости. Джо никога не би я заплашил. Джо й е по-близък от брат, защитаваше я повече от баща.

Държиш се с мен като със старо псе, което не се нуждае от нищо друго, освен да го потупваш по главата от време на време.

Няма да мисли за Джо. Не й трябва още по-голяма бъркотия в живота й.

Ти не обръщаш внимание на нищо.

По дяволите, ще изолира Джо за момента и да е проклета, ако се почувства виновна.

Затвори очи и се опита да не забелязва паренето под клепачите. Трябва да заспи. Утре ще намери начин да се увери, че Дом не заплашва Джо. Това е къде-къде по-важно от обидата му в момента и нежеланието му да я разбере. За това щеше да се погрижи по-късно. В момента най-важна е Джейн.

Писнало ми е да стоя отстрани.

Господи, тя въобще не смята, че Джо не е важен, че…

Няма да мисли за него. Смисълът на тези думи бе обезпокоителен като готов да изригне вулкан. Винаги бе подозирала, че е така, но предпочиташе да не му обръща внимание. И сега моментът също не е подходящ, за да му отдаде значение.

Обърна се, молейки се да заспи.

Ще те открия…