Колекционери на смърт [bg]

— Разбрахме, че предишния ден сте имали неприятности с някакви скейтбордисти — обадих се.

— Тези хлапета са голяма напаст. Катерят се на площадката, като луди се спускат по стъпалата. Излязох и ги прогоних. Вместо да се засрамят, те взеха да се смеят и да ми показват среден пръст.

— Изплашихте ли се да не ви сторят нещо? — попита Хари.

— Не, всъщност момчетата са безобидни. Правят си отвън циркаджийските номера, докато аз или Бен от заложната къща не ги изпъдим. Само че не мога да се сетя кой друг ще ми има зъб. Пък и кражбата на свещи си е направо детинска постъпка…

Докато партньорът ми разпитваше Съншайн, обиколих магазина и разгледах лечебните кристали, широките роби с щампи, изобразяващи големи месечини, ароматните балсами и украшенията. Приближих към щанда, на който се предлагаха намалени стоки, и се вцепених. Под надписа: „ВСИЧКО ПО 5.99 ДОЛАРА“ стоеше кошничка, пълна с пръстени. Прерових я, извадих един с кръст и друг с пентаграма — досущ като пръстените на Мари Гилбо, и ги подхвърлих на Хари. Той ги разгледа внимателно:

— Май някой набързо е напазарувал тук, Карс.

Обърнах се към Съншайн:

— Освен свещите бяха ли откраднати и пръстени?

— О, те са евтини боклуци. Някой може да вземе половината и да не забележа. Казаха ли ви, че до задната врата беше захвърлена една рокля? Сякаш някое хлапе я е отмъкнало, но в последния момент е решило, че не му трябва.

Хари наостри уши:

— Рокля ли? Къде е?

— Изхвърлих я, защото беше мръсна и разкъсана.

Той огледа мястото, на което е била захвърлена дрехата, забърза към изхода, като пътьом разглеждаше остъклените витринки. Приближи се до кошничката с пръстени и се обърна да погледне към задната врата:

— Ела, Карс. Ще се поразходим.

Наду газта, на светофара мина на червено (другите шофьори протестиращо занатискаха клаксоните), зави по магистрала № 31, след една пресечка влезе в паркинга на някакъв ресторант, направи обратен завой и потегли към „Кармична революция“.

— Какво те прихваща? — промърморих.

— Представи си, че е миналият вторник вечерта. Аз съм престъпникът, влизам в града по магистрала № 31. В багажника на колата ми има труп на жена. Поради някаква причина току-що съм я изровил от земята и я карам в мотел „Коузи Кабинс“. — Възбудата му беше почти осезаема, явно интуицията му подсказваше, че е попаднал на вярна следа. — Тъмно е като сега. Тази улица прекосява града и води право към мотела. Изведнъж… БУМ! — Той удари спирачки и спря до тротоара.

Ударих си ръката в таблото и кисело избърборих:

— Да му се не види, какво те прихваща?

— Пред очите ми се изпречва… ето какво. — Той посочи с пръст витрината, на която с грамадни червени букви бе написано: „РАЗПРОДАЖБА НА СВЕЩИ — 50 % НАМАЛЕНИЕ!“ Вкара колата в паркинга, изключи двигателя, по инерция автомобилът стигна до металната задна врата на магазина. Хари слезе безшумно, притисна гръб до стената на сградата, прокрадна се до ъгъла и надникна към улицата. — Престъпникът вижда нашата приятелка Фрийдъм, която е с гръб към него.