Рейн-сан: Сеч [bg]

— По време на войната имахме къртица — казах аз. — Нанесе ни много щети. Но когато най–после го разкрихме, не го изобличихме. Поне не веднага. Почнахме да му подаваме грешни координати. Това не продължи много. След няколко пращания за зелен хайвер северновиетнамската армия надуши какво се е случило. Но дотогава успяхме да осъществим няколко опустошителни акции.

— Това ли предлагаш да направим сега?

— Нещо подобно.

— Как?

— Помисли. Някой иска смъртта ми и получава сведения от твоя шеф Йокояма. „Проследете Миямото. Проследете жената на Сугихара. Те ще ви отвеят при оня Рейн.“ Добре, чудесно. Само че и двата опита се провалиха. Вече съм много по–предпазлив, понеже знам, че са ме нарочили. Освен това имам представа кои са уязвимите ми места — ти и жената на Сугихара — и взимам мерки в тая насока. Всичко това означава, че им трябва нова следа. Имат два потенциални източника, но не могат да попитат жената на Сугихара. Пък и тя дори не знае как да ме открие. Оставаш ти.

— Смяташ, че Йокояма ще ме попита, така ли? Под какъв претекст?

— Какво значение има? Той ти е шеф, нали така? Тъй де, ако направо ти заяви „Искам да знам как да открия Джон Рейн“, нима ще очаква да му откажеш?! Да се възпротивиш? Или просто да изплюеш камъчето?

— Разбирам.

— Добре. Все пак предполагам, че ще опита нещо от тоя род… „Уф, имаме нов проблем, много деликатен. Оня човек, когото ти успешно използва в миналото, научих, че се бил завърнал. Трябва лично да се срещна с него. Къде мога да го открия?“ Нещо такова звучи ли ти правдоподобно?

Последва пауза, по време на която Миямото си кимаше, сякаш си го представяше. После ме погледна.

— Напълно правдоподобно.

— Добре, чудесно. Почти съм сигурен, че той ще се обърне към теб, при това може би съвсем скоро. И искам да му кажеш как си уговаряме срещи.

— А именно?

— Просто му кажи истината. Когато искам да се свържа с теб, аз ти звъня на работа. Когато ти искаш да се свържеш с мене, се обаждаш в телефонната служба. Най–успешните лъжи винаги са максимално близо до истината. — Поредната мъдрост, усвоена от покойния Шон Макгроу.

— И после?… Мислиш ли, че ще ме помоли да му уредя среща?

— Да. Но ти отначало се дърпай. Накарай го да те убеждава. Да те принуди. Така няма да се усъмни. Ако се съгласиш прекалено лесно, ще заподозре нещо. Разбираш ли?

Миямото се усмихна.

— Вече над двайсет години съм в тази клоака. Смяташ ли, че не знам нещичко за това как да накарам плъховете да минат по съответните канали?

— Имаш право. Просто…

— Моля те, няма нужда да се извиняваш. Разбирам загрижеността ти. И както сам каза, най–добре е да сме сигурни. Но, да, ако и когато се обърне към мен, ще демонстрирам нужната неловкост и нежелание. И после неохотно ще те предам. Добре, къде и кога ще е тази наша среща?

— Ще ти кажа, когато ми се обадиш, както винаги. Имам предчувствието, че шефът ти ще те инструктира ти да избереш мястото. Просто му обясни, че винаги аз съм го определял и ако се опиташ да го посочиш ти, ще загрея, че нещо не е наред. Той ще отстъпи.