Сянката на чинара [bg]

Той запази хладнокръвие.

— Е, ще поговоря с този адвокат и ще му кажа да се оттегли.

— Какво пише в другото, истинското завещание? — попита Дуейн.

— Не съм го виждал. Изготвено е от адвокати в Тюпълоу, а още не им е разпоредено да го покажат.

— Мислите ли, че фигурираме в него? — попита Камила, без изобщо да се постарае да подходи по-деликатно.

— Не знам.

— Можем ли да разберем? — попита тя.

— Съмнявам се.

На Джейк му се искаше да попита дали тази информация би повлияла на показанията им, но реши да говори колкото се може по-малко.

— Той зададе много въпроси за Сет — продължи Арлин — и за поведението му онзи петък. Искаше да знае как се е чувствал и подробно разпита за лекарствата му.

— Вие какво му казахте?

— Не много. Честно казано, не беше човек, с когото ми се искаше да разговарям. Очите му шареха и…

— Говореше много бързо — додаде Дуейн. — Страшно бързо. Понякога не го разбирах и си повтарях: „И този тип е адвокат?“. Не искам да си го представям в съда, пред съдебните заседатели.

— Освен това се държа доста агресивно — обади се Камила, — направо настояваше да разказваме историите си по определен начин. Наистина искаше да кажем, че Сет е бил неуравновесен заради лекарствата.

Дуейн, от чиито ноздри излизаше дим, допълни:

— По едно време той остави куфарчето си върху бюрото на Арлин право, в странно положение, но не се опита да го отвори. Помислих си, че сигурно записва разговора и че вътре има касетофон.

— Не, не изглеждаше прекалено обигран — каза Арлин. — Отначало му повярвахме. Влиза някой с хубав тъмен костюм, казва, че е адвокат, подава си визитната картичка и се държи, сякаш знае много за Сет Хъбард и за бизнеса му. Настоява да говори с нас тримата и ние не успяваме да откажем. Затова разговаряме, или по-точно той говори. Ние през повечето време слушахме.

— Можете ли да го опишете? — попита Джейк. — Възраст, ръст, тегло, такива неща.

Тримата се спогледаха неохотно, сигурни, че описанията им няма да съвпаднат.

— На колко години беше? — попита Арлин останалите. — Бих казала, на четирийсет.

Дуейн кимна, а Камила каза:

— Да, може би на четирийсет и пет. Висок метър и осемдесет, набит, според мен към сто килограма.

— Най-малко сто — поправи я Дуейн. — С тъмна коса, много тъмна, гъста, някак рошава…

— Нуждаеше се от подстригване — каза Арлин. — Дебели мустаци и бакенбарди. Не носеше очила.