Сянката на чинара [bg]

— Вече разговарях с него.

— Счетоводните книги са там.

— Бих искал да разговарям с вас, Камила и Дуейн по-късно, ако е възможно.

— Разбира се. Тук сме.

Стаята нямаше прозорци и беше слабо осветена. Старо бюро и стол показваха, че някога може и да е била използвана като кабинет. Доста отдавна. Всичко беше покрито с дебел слой прах. Едната стена заемаха високи черни метални шкафове. На другата имаше единствено календар на „Кенуърт Трък“ за 1987 г., закачен на пирон. Върху бюрото се мъдреха четири внушителни кашона и Джейк започна точно от тях. Прегледа папките в първия, като внимаваше да не разбърква нищо, и видя какво съдържат, без да се задълбочава в цифрите. Това щеше да направи по-късно.

На кашона пишеше „Недвижима собственост“ и беше пълен с нотариални актове, отменени ипотеки, оценки, данъчни сметки, данъчни разписки, платени фактури на предприемачи, копия на чекове, написани от Сет, и заключителни становища на адвокати. Имаше документи за къщата на Симпсън Роуд, за къща, близо до Буун, Северна Каролина, за апартамент в скъп комплекс, близо до Дестин, Флорида, и за няколко парцела, които на пръв поглед изглеждаха необработваеми земи. Вторият кашон беше надписан „Договори за дървесина“. Третият — „Банки — брокери“ и интересът на Джейк се поизостри. Портфейл с акции на „Мерил Линч“ в Атланта възлизаше на почти 7 милиона долара. Облигационен фонд в Ю Би Ес в Цюрих беше оценен на над 3 милиона долара. В сметка в канадската Ройъл Банк на Големия Кайманов остров имаше 6,5 милиона долара. Но и трите доста екзотични и вълнуващи сметки бяха закрити в края на септември. Джейк разрови по-надълбоко, вървейки по следата, оставена от Сет, и скоро намери парите в банка в Бърмингам, носещи 6 процента годишна лихва в очакване на легализирането на завещанието: 21,2 милиона долара в брой.

Свят му се зави от тези цифри. За адвокат от малък град, който живееше под наем и караше кола на почти 200 000 мили, преживяването беше сюрреалистично: той, Джейк, рови из кашоните в прашен и зле осветен склад на канцелария в сглобяема постройка насред затънтените гори в провинциален Мисисипи и небрежно прелиства документи за пари, далеч надхвърлящи общите приходи на всички адвокати, които в момента работят в окръг Форд. До края на живота им. Той се засмя.

Парите наистина ги имаше! Поклати смаяно глава и изпита огромно възхищение към господин Сет Хъбард.

Някой почука на вратата и Джейк се стресна. Затвори кашона, отвори вратата и излезе в приемната.

— Господин Бриганс, това е Дуейн Скуайър — каза Арлин. — Официално се води вицепрезидент, но всъщност прави само каквото му кажа — засмя се тя за пръв път.

Джейк и Дуейн се ръкуваха напрегнато пред погледа на хубавата Камила. Явно тримата служители искаха да обсъдят с него нещо важно. Дуейн беше жилав неспокоен мъж и пушеше като комин цигари „Кулс“, без да го е грижа особено къде отива димът.