Грънчарското колело на рая [bg]
- Автор: Гуин Урсула К. Ле
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Аргус
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Грънчарското колело на рая [bg]». Краткое содержание книги:
„Грънчарското колело на рая“ е поредният шедьовър на най-титулуваната жена в съвременната фантастика. Урсула Ле Гуин е постигнала силно въздействащ синтез от поетично въображение и научна достоверност, от разум и чувства“. „Ню Йорк Таймс“
Вътре беше хладно и доста тъмно. Едната стена представляваше всъщност подпората на рампата — висока, безлична, бетонна повърхност, напомняща стена на подводна пещера. Сред отдалечаващата се панорама на сенки, обемна мебел, декари и декари абстрактна импресионистична живопис и фалшиви старинни чекръци, сега наистина старинни, макар и все така безполезни, сред тези сенчести пространства с ничии неща изплува грамадна фигура, която се понесе бавно, безмълвно и влечугоподобно напред — собственикът се оказа извънземно.
То вдигна свития си ляв лакът и проговори:
— Добър ден. Желаете ли някакъв предмет?
— Благодаря, само гледам.
— Моля; продължете тази дейност — рече собственикът, оттегли се малко назад в сенките и остана там съвършено неподвижен. Ор позяпа как светлината пада върху някакви дрипави паунови пера, разгледа домашен филмов прожекционен апарат от петдесетте години на двайсетия век, сервиз за саке в бяло и синьо, куп списания „Мад“, на които бе сложена доста висока цена. Вдигна солиден стоманен чук и се възхити на равновесието му — добре направено сечиво, хубаво нещо. Попита собственика:
— Сам ли подбрахте тези неща? — питайки се, какво ли самите извънземни оценяваха от всички тези джунджурии, останали от богатите години на Америка.
— Каквото дойде, се приема — отговори му извънземното.
Очарователен възглед.
— А дали бихте ми казали нещо. Какво означава думата иаклу на вашия език?
Собственикът излезе отново бавно напред, промъквайки внимателно широката си, подобна на коруба броня сред трошливите предмети.
— Непредаваемо. Езикът, използуван за връзка с индивиди-личности, не съдържа други форми на връзка. Джор Джор. — Дясната му ръка — голям, зеленикав, подобен на плавник крайник — излезе пред него бавно и като че ли несигурно. — Тиуа’к Еннбе Еннбе.
Ор стисна крайника. Извънземното стоеше неподвижно, очевидно го гледаше, макар през тъмнооцветения, изпълнен с изпарения шлем, да не се виждаха очи. Ако въобще беше шлем. Всъщност дали изобщо в зелената коруба, тази мощна броня, имаше плътна форма? Не знаеше. Във всеки случай се чувстваше съвсем непринудено с Тиуа’к Еннбе Еннбе. И отново, подчинявайки се на някакъв порив, попита:
— Предполагам, че не сте познавали жена с име Лилейч?
— Лилейч. Не. Търсите ли Лилейч?
— Изгубих Лилейч.
— Срещи в мъгла — отбеляза извънземното.
— Така стоят горе-долу нещата — съгласи се Ор. Той взе от отрупаната маса пред себе си бял бюст на Франц Шуберт, висок около пет сантиметра, вероятно награда от учителка по пиано за неин ученик. Отдолу ученикът беше написал: „Какво, да се притеснявам?“ Лицето на Шуберт беше кротко и безстрастно, мъничък Буда с очила. — Колко струва това?
— Пет нови цента — отговори Тиуа’к Еннбе Еннбе.
Ор извади една феднарска монета.
— Има ли начин да се управлява иаклу, да се накара да върви по пътя, по който… би трябвало да върви.
Извънземното взе монетата и се примъкна царствено до хромирана механична каса, която Ор смяташе, че се продава като антика. То въведе покупката и известно време стоя неподвижно.
— Една птичка пролет не прави — рече то. — Сговорна дружина планина повдига. — Спря отново, очевидно недоволно от постигнатото в запълването на пропастта в комуникацията. Половин минута стоя неподвижно, сетне отиде до витрината с точни, сковани, внимателни движения, взе една от изложените старинни грамофонни плочи и я донесе на Ор. Беше на Бийтълс: „С малко помощ от приятелите“.
— Подарък — рече то. — Приемлив ли е.
— Да — рече Ор и взе плочата. — Благодаря… много благодаря. Много мило от ваша страна. Благодарен съм ви.