Грънчарското колело на рая [bg]

Беше само три часа. Би трябвало да се върне в кабинета си в Отдел „Паркове“ и да довърши плановете за югоизточната крайградска зона за игри, но не го направи. Мина му през ума, но го отхвърли. Макар паметта му да го уверяваше, че заема този пост от пет години вече, не й вярваше; за него мястото не бе реално. Не беше работа, която трябваше да върши той. Не беше работа за него.

Съзнаваше, че като отпраща в нереалността основна част от тази действителност, единственото съществуване, с което всъщност разполага, се излага тъкмо на риска, на който е изложено ненормалното съзнание — загубата на чувство за свободна воля. Разбираше, че доколкото човек отрича онова, което е, го обсебва онова, което не е, натрапчивите пориви, фантасмагориите, ужасите, тълпящи се да запълнят празнината. Но празнината съществуваше. Животът му бе лишен от реалност; беше кух; създавайки там, където нямаше нужда, сънят се бе износил и изгубил качеството си да създава. Ако настоящето е съществуване, то може би празнината бе за предпочитане. Готов бе да се примири с чудовищата и всичко, дори надхвърлящо разумното. Ще си отиде у дома, няма да взема наркотици, а ще спи и ще сънува каквото дойде.

Слезе от въжената линия, но вместо да вземе тролея, тръгна пеша към своя район; открай време обичаше да върви.

Край парка „Лавджой“ се бе запазила част от стара магистрала, огромна рампа, останала по всяка вероятност от последните отчаяни напъни на пътностроителната мания от седемдесетте; сигурно някога бе водила към моста Маркъм, но сега свършваше внезапно във въздуха на десет метра над Фронт Авеню. Не я бяха съборили, когато разчистваха и застрояваха отново града след Епидемията, вероятно защото бе достатъчно голяма, безполезна и грозна, за да остава незабележима за окото на американеца. Така си стоеше, на платното бяха пуснали корен няколко храста, а под нея бе израснала купчина сгради, досущ лястовичи гнезда по канара. В тази доста старомодна и безлична частица от града все още имаше малки магазинчета, отделни пазари, непривлекателни ресторантчета и т.н., които продължаваха да се борят за оцеляване, въпреки строгостта на тоталната система за Равноправно разпределение на потребителските стоки и смазващата конкуренция на големите универсални магазини и супермаркети на ЦСП, които сега осъществяваха 90 на сто от световната търговия.

Един от магазините под рампата беше за употребявани вещи; фирмата над витрините гласеше „Антики“, а лошо изписан, обелен тук-таме надпис на стъклото уточняваше: „Вехтории“. На една от витрините стоеше тумбеста керамика, на друга — стар люлеещ се стол, с преметнат изпояден от молци индийски шал, а около тези заемащи централно положение вещи, бяха пръснати най-разнообразни културни отпадъци — конска подкова, навиващ се стенен часовник, нещо загадъчно от дневник, портрет на президента Айзенхауер в рамка, леко нащърбено стъклено кълбо, съдържащо три еквадорски монети, пластмасов капак за клозетна чиния, украсен с малки рачета и водорасли, много износена броеница и купчина стари хай-фи грамофонни плочи, означени с надписа „Д-ро съст.“, но очевидно издраскани. Тъкмо място, където майката на Хедър би останала известно време да поработи, помисли Ор. Влезе в него, подчинявайки се на някакъв порив.