Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Вятърните мелници на боговете [bg]
Вятърните мелници на боговете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Вятърните мелници на боговете [bg]

Электронная книга - «Вятърните мелници на боговете [bg]». Краткое содержание книги:

Мери Ашли, блестящ млад професор и майка на две деца, е назначена за посланик на САЩ в страна зад желязната завеса. Но още преди да заеме поста си, невидими и могъщи врагове — включително професионалният убиец Ейнджъл, планират унищожаването й. Действието бързо се пренася от Белия дом до романтичния Париж и от Рим до потайностите на Букурещ. Двама мъже са на страната на Мери: нейният заместник, недодяланият Майк Слейд и изтънченият френски лекар Луи Дефорж. Но скоро тя идва до убеждението, че един от двамата е решил да я убие… „Вятърните мелници на боговете“ на популярния американски романист Сидни Шелдън е изпълнен с напрежение роман за съдбата на една жена, озовала се в клопката на таен международен заговор. Действието е изключително динамично и се пренася от Овалния кабинет в Белия дом до изпълнените с южноамерикански темперамент квартали на Буенос Айрес и от романтичното очарование на Париж и Рим до криещите опасности мрачни улици на Букурещ. Главната героиня в този вледеняващ кръвта разказ е Мери Ашли, млада преподавателка по източноевропейска политика в Канзаския държавен университет, майка на две деца, която е назначена за посланик на Съединените щати в една от страните зад желязната завеса. Но още преди да е заела поста си, над нея вече тегне смъртна заплаха от страна на тайни, но могъщи сили. За тях работи и Ейнджъл — един съвършен наемен убиец, който никога не е претърпявал неуспех. Сама в чужда страна, Мери Ашли е въвлечена в сложни отношения с двама енергични мъже — Майк Слейд, дипломат от кариерата, неин заместник, и Луи Дефорж, лекар, работещ за френското посолство. Но скоро тя достига до убеждението, че единият от тях се опитва да я убие. „Вятърните мелници на боговете“ е една завладяваща драма с колоритни герои, които остават трайно в съзнанието на читателя. Това е разказ за героизма на една жена, подложена на анонимния терор на една зловеща мафиотска организация.
1 ... 63 64 65 66 67 68 69 70 71 ... 134
Перейти на страницу:

Тя лежеше по гръб на дивана, а меките му ръце повдигнаха роклята й нагоре и започнаха да я галят. Ръцете на Едуард. Мери затвори очи и почувства как устните му милват тялото й — чувствени устни и нежен език. Едуард имаше такъв нежен език. Беше прекрасно. Искаше й се никога да не свършва.

— Толкова е хубаво, скъпи — каза тя. — Вземи ме. Моля те, вземи ме.

— Да. Сега. — Гласът му се задъха. Внезапно стана рязък. И вече съвсем не приличаше на гласа на Едуард.

Мери отвори очи и се взря в лицето на непознатия. Почувства как мъжът започна да прониква в нея и извика:

— Не! Престанете!

Тя се отдръпна от него и падна на земята. Изправи се на крака.

— Но… — Олаф Петерсон я гледаше смаяно.

— Не!

Мери обезумяло оглеждаше апартамента.

— Съжалявам. Обърках се. Не бих искала да си мислите, че…

Тя се обърна и побягна към вратата.

— Почакайте! Нека поне да ви изпратя.

Но нея вече я нямаше.

Мери вървеше по безлюдните улици, борейки се с насрещния леден вятър, изпълнена с дълбоко и потискащо огорчение. Нямаше никакво обяснение за онова, което бе направила. Нямаше никакво извинение. Беше злепоставила себе си и заемания от нея пост. И то по такъв глупав начин! Беше се напила пред половината от дипломатическия корпус във Вашингтон, беше отишла в апартамента на някакъв непознат и почти се бе оставила да я съблазни. На следващата сутрин щеше да бъде главният герой на всички вестникарски клюки във Вашингтон.

Бен Кон чу за случилото се от трима души, които бяха присъствали на приема в румънското посолство. Той претърси клюкарските страници на вашингтонските и нюйоркските вестници. Нямаше нито дума за този инцидент. Някой бе задушил клюката. Трябва да беше много влиятелен човек.

Кон седеше в малката кутийка, която в редакцията на вестника наричаха кабинет, и размишляваше. Той набра номера на Иън Вилиърс.

— Здравейте. Там ли е господин Вилиърс?

— Да. Кой се обажда?

— Бен Кон.

— Един момент, моля. — Минута по-късно момичето се обади отново. — Много съжалявам. Изглежда, че господин Вилиърс е излязъл.

— Кога мога да го намеря?

— Опасявам се, че ще бъде зает през целия ден.

— Ясно.

Той затвори и набра номера на една репортерка, пишеща за светската хроника на друг вестник. Нямаше нещо, което да се случи във Вашингтон, и тя да не го знае.

— Линда — каза той, — как върви сражението?

— Plus ça change, plus cʼest la même chose.16

— Има ли нещо интересно около златното езеро?

— Не, нищо, Бен. Цари мъртвешко спокойствие.

— Разбрах, че вчера е имало голям гуляй в румънското посолство — небрежно подхвърли той.

— Така ли? — каза тя с внезапна сдържаност.

— Аха. Не си ли чула нещичко за новия ни посланик в Румъния?

— Не. Сега трябва да вървя, Бен. Имам международен разговор.

Връзката прекъсна.

Той набра номера на един приятел в Държавния департамент. Когато секретарката го свърза, той каза:

— Здрасти, Алфред.

— Бенджи! Какво става?

— Отдавна не сме се виждали. Помислих си, дали не бихме могли да обядваме някъде заедно?

— Чудесно. Върху какво работиш сега?

— А защо да не ти разправя всичко, когато се видим?

— Става. Програмата ми за днес е доста свободна. Искаш ли да се срещнем в Уотъргейт?

— А защо да не е Мама Регина в Силвър Спрингс? — попита след кратко колебание Бен Кон.

— Там е малко по-спокойно, нали?

— Да — каза Бен. Последва пауза.

— Разбирам.

— В един часа?

— Чудесно.

Бен Кон седеше на една от ъгловите маси, когато гостът му, Алфред Шатълуърт, пристигна. Управителят Тони Серджо го отведе до мястото му.

— Какво ще желаете за пиене, господа?

Шатълуърт си поръча мартини.

— За мене нищо — каза Бен Кон.

Алфред Шатълуърт беше мъж на средна възраст с нездрав вид и работеше в Европейския отдел на Държавния департамент. Преди няколко години той бе направил автомобилна катастрофа при шофиране в пияно състояние, която Бен Кон трябваше да отрази в печата. Кариерата на Шатълуърт бе поставена на карта. Кон бе премълчал инцидента, а Шатълуърт му изразяваше признателността си, като от време на време му даваше информация за някои вътрешни клюки.

вернуться

16

Нищо ново под слънцето (фр.). — Б.пр.

1 ... 63 64 65 66 67 68 69 70 71 ... 134
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)