Вятърните мелници на боговете [bg]

Те двамата с Майк Слейд са чудесна двойка.

Сега, когато беше на вечерята, й се искаше да си бъде вкъщи с Бет и Тим. Лицата на хората на нейната маса й бяха непознати. Вдясно от нея седеше някакъв гръцки корабостроителен магнат. От лявата й страна имаше английски дипломат.

— Харесва ли ви Вашингтон, госпожо посланик? — обърна се към Мери окичена с диаманти представителка на хайлайфа от Филаделфия.

— Да, благодаря.

— Възможността да се измъкнете от Канзас сигурно ви се стори много вълнуваща?

— Да се измъкна от Канзас? — Мери я погледна неразбиращо.

— Никога не съм била в Централна Америка — продължи жената, — но предполагам, че там трябва да е ужасно. Всичките тези фермери и отегчителните безкрайни полета с жита и пшеница. Просто ми е чудно как сте успели да издържите толкова дълго.

Мери почувства как в нея се надига гняв, но овладя гласа си.

— Житата и пшеницата, за които говорите, изхранват света — каза тя много любезно.

— Колите ни се движат с бензин — снизходително каза жената, — но това не означава, че бих искала да живея сред петролни кладенци. Но ако човек предпочита цивилизацията, трябва да живее на изток, нали? Да бъдем честни — какво друго можете да правите там, в Канзас, освен да жънете по цял ден?

Всички на масата слушаха внимателно разговора.

Няма какво друго да се прави, така ли? Мери си спомни за ездата през август, за местните панаири и за вълнуващите класически драми, поставяни от университетския театър. И за неделните пикници в Милфорд Парк, и за бейзболните турнири, и за риболова в бистрото езеро, за свирещия сред природата оркестър, празненствата в кметството, общите забави, танците в хамбарите и въодушевлението по време на жътва… пързалянето с шейни през зимата и фойерверките на Четвърти юли, които обагряха приветливото канзаско небе във всички цветове на дъгата.

— Ако никога не сте били в Централна Америка — отвърна Мери на жената, — значи просто не знаете за какво говорите, нали така? Защото именно там е истинската Америка. Вашингтон и Ню Йорк не са Америка. Хилядите малки градчета, които вие никога няма да видите и за които никога не сте чували, правят тази страна велика. Правят го миньорите, фермерите и работниците. А освен това в Канзас ние си имаме и балет, и симфонични оркестри, и театри. И за ваша информация, отглеждаме и нещо много повече от жито и пшеница — отглеждаме истински човешки същества.