Вятърните мелници на боговете [bg]
- Автор: Шелдон Сидни
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Матекс
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вятърните мелници на боговете [bg]». Краткое содержание книги:
— Имам нужда от помощта ти, Ал.
— Кажи от какво точно и ще го имаш.
— Искам малко вътрешна информация за новия ни посланик в Румъния.
— Какво имаш предвид? — смръщи вежди Алфред Шатълуърт.
— Трима души ми се обадиха и ми казаха, че вчера тя така се е натряскала на приема в румънското посолство, че е станала за посмешище пред половината от вашингтонските политически знаменитости. Видя ли сутрешните вестници или пък ранните следобедни издания?
— Да. Споменаваше се за приема в посолството, но не и за Мери Ашли.
— Точно така. Бързо схващаш.
— Моля?
— Хайде, Шерлок Холмс. Кучето не е излаяло. Мълчало е. Също като вестниците. Защо репортерите от клюкарската хроника ще изпуснат толкова сочна история? Някой е направил така, че случката да се потули. Някой много влиятелен човек. Ако, която и да е друга видна личност се опозореше така публично, пресата щеше дълго да се наслаждава на това с най-пикантни подробности.
— Това не е задължително, Бен.
— Ал, виж само тази Пепеляшка, която идва отникъде, и докосната от магическата пръчица на нашия президент, се превръща в Грейс Кели, принцеса Ди и Жаклин Кенеди, взети заедно. Признавам, че жената е красива — но не е чак толкова красива. Тя е и умна — но не чак толкова умна. Според моето скромно мнение преподавателската практика в курс по политически науки на Канзаския университет не дава на човек достатъчно квалификация, за да стане посланик в една от най-горещите точки на света. Ще ти кажа и още нещо, което не е съвсем чисто. Отскочих до Джънкшън Сити и се срещнах с местния шериф.
Алфред Шатълуърт пресуши остатъка от мартинито си.
— Мисля, че ще искам още едно. Започваш да ме притесняваш.
— И аз съм притеснен — Бен Кон поръча мартинито.
— Продължавай — каза Шатълуърт.
— Госпожа Ашли отказала предложението на президента да стане посланик, защото съпругът й не можел да изостави медицинската си практика. Наскоро след това той загинал при една много загадъчна автомобилна катастрофа. Voila!17 Дамата е във Вашингтон и на път за Букурещ. Точно както някой го е планирал от самото начало.
— Някой. Кой?
— Точно това е въпросът.
— Бен, нима се опитваш да ми намекнеш…
— Нищо не ти намеквам. Но нека да ти кажа какво намекна шерифът Мънстър. Той смята, че е много странно как така половин дузина свидетели са изникнали сякаш изпод земята на местопроизшествието посред една мразовита зимна нощ. А искаш ли да чуеш и нещо още по-странно? Всички те са изчезнали. До един.
— Продължавай!
— Отидох до Форт Райли, за да говоря с шофьора на военния камион, който убил доктор Ашли.
— И какво ти каза той?
— Не много. Той е мъртъв. Инфаркт. Той е бил на двадесет и седем години.
— Предполагам, че има и още? — каза Шатълуърт, играейки със столчето на чашата си.
— О, да. Има още. Отидох и в Следствения отдел на Форт Райли, за да говоря с полковник Дженкинс, офицера, натоварен с разследването на престъпленията в армията, както и свидетел на автопроизшествието. Но полковникът не беше там. Бил е повишен и преместен. Сега е генерал-майор някъде отвъд океана. И изглежда, никой не знае точно къде.
— Бен, знам, че си страхотен журналист — поклати глава Алфред Шатълуърт, — но честно казано, ми се струва, че този път малко си попрекалил. Превръщаш няколко съвпадения в сценарий на Хичкок. Случва се човек да загине при автомобилна катастрофа. Хората получават инфаркти, а офицерите наистина ги повишават. Търсиш някакъв заговор там, където го няма.
— Ал, чувал ли си за някаква организация, на име „Патриоти за свобода“?
— Не. Това нещо като „Дъщерите на американската революция“ ли е?
— Не, изобщо не прилича на ДАР. Засега се носят само слухове, но няма нищо сериозно, до което да съм се добрал.
— Какви слухове си чул?
— Предполага се, че това е клика от най-високопоставени лица — от крайнодесни до крайно леви фанатици — от дузина западни и източноевропейски страни. Те имат диаметрално противоположни идеологически позиции, но страхът от някои тенденции в световната политика ги сближава. Комунистическите представители смятат, че планът на президента Елисън е капиталистически номер, който цели разрушаването на източноевропейския блок. Представителите на десницата пък вярват, че този план ще доведе до отварянето на вратички, през които комунистите могат да проникнат и да ни унищожат. Затова те са създали този пъклен съюз.
17
И ето (фр.). — Б.пр.