Вятърните мелници на боговете [bg]
- Автор: Шелдон Сидни
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Матекс
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вятърните мелници на боговете [bg]». Краткое содержание книги:
Тя облече един от новозакупените официални тоалети — черна кадифена рокля с дълги ръкави. Обу черни обувки от коприна с високи токове и си сложи перлена огърлица.
— Изглеждаш по-хубава и от Мадона — каза Бет.
— Трогната съм — каза Мери и я прегърна. — Вие двамата ще вечеряте в ресторанта долу, след което можете да се качите тук и да гледате телевизия. Ще се прибера рано. А утре всички заедно ще отидем да разгледаме къщата на президента Вашингтон на Маунт Върнън.
— Приятно прекарване, мамо.
Телефонът иззвъня. Беше момчето от рецепцията.
— Госпожо посланик, господин Стикли ви чака във фоайето.
Бих искала да отида там сама, помисли си Мери. Нямам нужда нито той, нито който и да било друг да ме наглежда.
Румънското посолство с нищо не напомняше сградата, която Мери бе видяла при предишното си посещение. То изглеждаше празнично, нещо, което изобщо не можеше да се каже за него по-рано. На вратата ги посрещна Габриел Стойка, първият заместник на посланика.
— Добър вечер, господин Стикли. Радвам се да ви видя.
— Разрешете да ви представя нашия нов посланик във вашата страна — кимна Джеймс Стикли към Мери.
Лицето на Стойка не издаде с нищо, че вече я познава.
— Много ми е приятно да се запозная с вас, госпожо посланик. Бихте ли ме последвали.
Докато вървяха по коридора, Мери забеляза, че всички помещения са ярко осветени и затоплени. От горния етаж се чуваше музика — свиреше малък оркестър. Навсякъде бяха поставени вази с цветя.
Посланик Корбеску говореше с някакви хора, когато забеляза приближаването на Джеймс Стикли и Мери Ашли.
— Добър вечер, господин Стикли.
— Добър вечер, господин посланик. Разрешете ми да ви представя посланика на Съединените щати в Румъния.
— Приятно ми е да се запознаем — каза Корбеску, гледайки безизразно към Мери.
Мери очакваше да съзре някакъв проблясък в очите му. Но там не се появи нищо.
На вечерята присъстваха стотина души. Мъжете бяха в смокинги, а жените бяха облечени в елегантни тоалети на Луис Естевез и Оскар дьо Рента. Голямата маса, която Мери бе видяла на горния етаж при първото си посещение, бе заобиколена от още дузина по-малки масички. Из залите сновяха прислужници в ливреи и разнасяха табли с шампанско.
— Ще пиете ли нещо? — попита Стикли.
— Не, благодаря — отговори Мери. — Не пия.
— Наистина ли? Колко жалко.
— Защо? — объркано го погледна тя.
— Защото това ще е част от работата ви. На всяка дипломатическа вечеря, която ще посещавате, ще има наздравици. И ако не пиете, ще обидите домакина. Ще трябва да отпивате по малко от време на време.
— Ще го имам предвид — каза Мери.
Тя погледна към другия край на залата и видя Майк Слейд. За момент не го позна. Той беше в смокинг и трябваше да признае, че облечен в официални дрехи, най-малкото не беше непривлекателен. Майк беше прегърнал една пищна блондинка, която носеше рокля, готова сякаш всеки момент да се свлече на земята. Евтина жена, помисли си Мери. Точно по вкуса му. Чудя се колко ли негови стари приятелки го очакват в Букурещ?
Мери си спомни думите на Майк: Вие сте аматьор, госпожо Ашли. И ако някой е искал да ви се отплати за нещо, е трябвало да ви изпрати посланик в Исландия. Какъв мръсник!
Докато Мери го наблюдаваше, полковник Маккинли, облечен в парадната си униформа, се приближи към Майк. Майк помоли блондинката за извинение и се оттегли в един ъгъл заедно с полковника. Ще трябва да не ги изпускам от погледа си, помисли си Мери.
Покрай тях мина един прислужник с табла с шампанско.
— Мисля, че искам едно питие — каза Мери.
Джеймс Стикли я наблюдаваше, докато го изпи.
— Добре, а сега да обработим залата.
— Да обработим залата ли?
— Голяма част от работата се върши именно на приемите. Затова посолствата ги дават.
Мери прекара следващия час в запознаване с посланици, сенатори, губернатори и други влиятелни политически личности във Вашингтон. Румъния се бе превърнала в гореща точка и почти всички по-важни фигури бяха успели да се сдобият с покана за приема в посолството. Майк Слейд се приближи към Джеймс Стикли и Мери, прегърнал отново блондинката.