Вятърните мелници на боговете [bg]
- Автор: Шелдон Сидни
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Матекс
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вятърните мелници на боговете [bg]». Краткое содержание книги:
— Господи! Не мога да повярвам.
— Има и още нещо. Освен високопоставени личности в организацията, изглежда, са включени и някои малки групи от различните национални агенции за сигурност. Мислиш ли, че ще можеш да провериш всичко това за мен?
— Не зная. Но ще се опитам.
— Съветвам те да го направиш много внимателно. Ако тази организация наистина съществува, те няма да се зарадват, когато разберат, че някой души наоколо.
— Ще ти се обадя, Бен.
— Благодаря. Да си поръчаме обяда.
Спагетите карбонара бяха великолепни.
Алфред Шатълуърт се отнесе с недоверие към теорията на Бен. Репортерите винаги търсят някоя сензационна новина, помисли си той. Шатълуърт харесваше Бен Кон, но нямаше никаква представа как да предприеме издирването на вероятно призрачната организация. Ако наистина съществуваше, тя трябваше да бъде включена в правителствения компютър. Самият той нямаше достъп до компютърната система. Но знам един човек, който има, спомни си Алфред Шатълуърт. Ще му се обадя.
Когато Пит Конърс влезе в бара, Алфред Шатълуърт пиеше второто си мартини.
— Извинявай, че закъснях — каза Конърс. — Имах малък проблем за разрешаване.
Пит Конърс си поръча скоч без сода, а Шатълуърт — още едно мартини.
Двамата мъже се познаваха, защото приятелката на Конърс и жената на Шатълуърт работеха за една и съща компания и бяха станали приятелки. Конърс и Шатълуърт бяха напълно противоположни личности — единият беше въвлечен в рискованите шпионски игри, а другият беше прикован към бюрото си бюрократ. И именно различията обуславяха взаимния им интерес. От време на време се срещаха, за да разменят полезна информация. Когато Шатълуърт срещна за пръв път Пит Конърс, той беше весел и забавен събеседник. Но постепенно нещо бе убило неговата жизненост и той се бе превърнал в заядлив черногледец.
— Пит, имам нужда от една услуга — каза Шатълуърт и отпи глътка мартини. — Можеш ли да провериш в компютъра на ЦРУ нещо, което ме интересува? Може и нищо да няма, но обещах на един приятел да направя каквото мога.
Конърс вътрешно се усмихна. Вероятно нещастникът иска да разбере дали някой не сваля жена му.
— Разбира се. И аз ти дължа това-онова. За кого да проверя?
— Не за кого, а за какво. И много вероятно е то просто да не съществува. Става въпрос за някаква организация, наречена „Патриоти за свобода“. Чувал ли си за нея?
— Не бих казал, Ал. — Пит Конърс внимателно остави питието си на масата. — Как се казва твоят приятел?
— Бен Кон. Той е репортер на „Вашингтон пост“.
На следващата сутрин Бен Кон взе решение.
— Или съм открил най-голямата сензация за цялото столетие — каза той на Акико, — или пък няма нищо. Време е да разбера какво става.
— Слава богу! — извика Акико. — Артър ще бъде много щастлив.
Бен Кон се обади на Мери Ашли в кабинета й.
— Добро утро, госпожо посланик. Обажда се Бен Кон. Помните ли ме?
— Да, господин Кон. Написахте ли статията си?
— Точно затова ви се обаждам, посланик. Пътувах до Джънкшън Сити и открих там някои сведения, които мисля, че ще ви заинтересуват.
— Какви сведения?
— Предпочитам да не говоря за това по телефона. Не бихме ли могли да се срещнем някъде?
— Програмата ми е абсолютно запълнена. Чакайте да видя… Имам свободен половин час в петък сутринта. Удобно ли ви е?
— Предполагам, че ще може да почака. — Това беше чак след три дни.
— Искате ли да дойдете в кабинета ми?
— Долу в сградата има едно кафене. Защо да не се срещнем там.
— Добре. Ще се видим в петък.
Те си казаха довиждане и затвориха телефона. Малко по-късно по същата линия се чу още едно прищракване.
Нямаше никаква възможност да се влезе в пряка връзка с Шефа. Той бе организирал и финансирал „Патриоти за свобода“, но никога не взимаше участие в заседанията на комитета и беше напълно анонимен. Имаше само телефонен номер, който не можеше да бъде проследен (Конърс се беше опитал), и телефонен секретар, който казваше: „Имате шестдесет секунди да оставите съобщението си.“ Този телефонен номер трябваше да се използва само в много спешни случаи. Конърс отиде да се обади от една улична телефонна будка. Говори с телефонния секретар.