Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Вятърните мелници на боговете [bg]
Вятърните мелници на боговете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Вятърните мелници на боговете [bg]

Электронная книга - «Вятърните мелници на боговете [bg]». Краткое содержание книги:

Мери Ашли, блестящ млад професор и майка на две деца, е назначена за посланик на САЩ в страна зад желязната завеса. Но още преди да заеме поста си, невидими и могъщи врагове — включително професионалният убиец Ейнджъл, планират унищожаването й. Действието бързо се пренася от Белия дом до романтичния Париж и от Рим до потайностите на Букурещ. Двама мъже са на страната на Мери: нейният заместник, недодяланият Майк Слейд и изтънченият френски лекар Луи Дефорж. Но скоро тя идва до убеждението, че един от двамата е решил да я убие… „Вятърните мелници на боговете“ на популярния американски романист Сидни Шелдън е изпълнен с напрежение роман за съдбата на една жена, озовала се в клопката на таен международен заговор. Действието е изключително динамично и се пренася от Овалния кабинет в Белия дом до изпълнените с южноамерикански темперамент квартали на Буенос Айрес и от романтичното очарование на Париж и Рим до криещите опасности мрачни улици на Букурещ. Главната героиня в този вледеняващ кръвта разказ е Мери Ашли, млада преподавателка по източноевропейска политика в Канзаския държавен университет, майка на две деца, която е назначена за посланик на Съединените щати в една от страните зад желязната завеса. Но още преди да е заела поста си, над нея вече тегне смъртна заплаха от страна на тайни, но могъщи сили. За тях работи и Ейнджъл — един съвършен наемен убиец, който никога не е претърпявал неуспех. Сама в чужда страна, Мери Ашли е въвлечена в сложни отношения с двама енергични мъже — Майк Слейд, дипломат от кариерата, неин заместник, и Луи Дефорж, лекар, работещ за френското посолство. Но скоро тя достига до убеждението, че единият от тях се опитва да я убие. „Вятърните мелници на боговете“ е една завладяваща драма с колоритни герои, които остават трайно в съзнанието на читателя. Това е разказ за героизма на една жена, подложена на анонимния терор на една зловеща мафиотска организация.
1 ... 65 66 67 68 69 70 71 72 73 ... 134
Перейти на страницу:

— Господи! Не мога да повярвам.

— Има и още нещо. Освен високопоставени личности в организацията, изглежда, са включени и някои малки групи от различните национални агенции за сигурност. Мислиш ли, че ще можеш да провериш всичко това за мен?

— Не зная. Но ще се опитам.

— Съветвам те да го направиш много внимателно. Ако тази организация наистина съществува, те няма да се зарадват, когато разберат, че някой души наоколо.

— Ще ти се обадя, Бен.

— Благодаря. Да си поръчаме обяда.

Спагетите карбонара бяха великолепни.

Алфред Шатълуърт се отнесе с недоверие към теорията на Бен. Репортерите винаги търсят някоя сензационна новина, помисли си той. Шатълуърт харесваше Бен Кон, но нямаше никаква представа как да предприеме издирването на вероятно призрачната организация. Ако наистина съществуваше, тя трябваше да бъде включена в правителствения компютър. Самият той нямаше достъп до компютърната система. Но знам един човек, който има, спомни си Алфред Шатълуърт. Ще му се обадя.

Когато Пит Конърс влезе в бара, Алфред Шатълуърт пиеше второто си мартини.

— Извинявай, че закъснях — каза Конърс. — Имах малък проблем за разрешаване.

Пит Конърс си поръча скоч без сода, а Шатълуърт — още едно мартини.

Двамата мъже се познаваха, защото приятелката на Конърс и жената на Шатълуърт работеха за една и съща компания и бяха станали приятелки. Конърс и Шатълуърт бяха напълно противоположни личности — единият беше въвлечен в рискованите шпионски игри, а другият беше прикован към бюрото си бюрократ. И именно различията обуславяха взаимния им интерес. От време на време се срещаха, за да разменят полезна информация. Когато Шатълуърт срещна за пръв път Пит Конърс, той беше весел и забавен събеседник. Но постепенно нещо бе убило неговата жизненост и той се бе превърнал в заядлив черногледец.

— Пит, имам нужда от една услуга — каза Шатълуърт и отпи глътка мартини. — Можеш ли да провериш в компютъра на ЦРУ нещо, което ме интересува? Може и нищо да няма, но обещах на един приятел да направя каквото мога.

Конърс вътрешно се усмихна. Вероятно нещастникът иска да разбере дали някой не сваля жена му.

— Разбира се. И аз ти дължа това-онова. За кого да проверя?

— Не за кого, а за какво. И много вероятно е то просто да не съществува. Става въпрос за някаква организация, наречена „Патриоти за свобода“. Чувал ли си за нея?

— Не бих казал, Ал. — Пит Конърс внимателно остави питието си на масата. — Как се казва твоят приятел?

— Бен Кон. Той е репортер на „Вашингтон пост“.

На следващата сутрин Бен Кон взе решение.

— Или съм открил най-голямата сензация за цялото столетие — каза той на Акико, — или пък няма нищо. Време е да разбера какво става.

— Слава богу! — извика Акико. — Артър ще бъде много щастлив.

Бен Кон се обади на Мери Ашли в кабинета й.

— Добро утро, госпожо посланик. Обажда се Бен Кон. Помните ли ме?

— Да, господин Кон. Написахте ли статията си?

— Точно затова ви се обаждам, посланик. Пътувах до Джънкшън Сити и открих там някои сведения, които мисля, че ще ви заинтересуват.

— Какви сведения?

— Предпочитам да не говоря за това по телефона. Не бихме ли могли да се срещнем някъде?

— Програмата ми е абсолютно запълнена. Чакайте да видя… Имам свободен половин час в петък сутринта. Удобно ли ви е?

— Предполагам, че ще може да почака. — Това беше чак след три дни.

— Искате ли да дойдете в кабинета ми?

— Долу в сградата има едно кафене. Защо да не се срещнем там.

— Добре. Ще се видим в петък.

Те си казаха довиждане и затвориха телефона. Малко по-късно по същата линия се чу още едно прищракване.

Нямаше никаква възможност да се влезе в пряка връзка с Шефа. Той бе организирал и финансирал „Патриоти за свобода“, но никога не взимаше участие в заседанията на комитета и беше напълно анонимен. Имаше само телефонен номер, който не можеше да бъде проследен (Конърс се беше опитал), и телефонен секретар, който казваше: „Имате шестдесет секунди да оставите съобщението си.“ Този телефонен номер трябваше да се използва само в много спешни случаи. Конърс отиде да се обади от една улична телефонна будка. Говори с телефонния секретар.

1 ... 65 66 67 68 69 70 71 72 73 ... 134
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)