Вятърните мелници на боговете [bg]
- Автор: Шелдон Сидни
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Матекс
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вятърните мелници на боговете [bg]». Краткое содержание книги:
В четвъртък сутринта Ейнджъл беше в много лошо настроение. Полетът от Буенос Айрес до Вашингтон се забави, защото се получи телефонна заплаха за поставена бомба в самолета. Светът вече изобщо не е безопасен, помисли си Ейнджъл ядосано.
Резервираната хотелска стая във Вашингтон беше твърде модерна, твърде — каква беше точната дума? Изкуствена. Това е. В Буенос Айрес всичко беше autentico18.
Ще свърша този договор и се връщам веднага вкъщи. Работата е съвсем проста, почти обидна за таланта ми. Но парите са повече от добри. Трябва да се чукам с някого тази нощ. Чудя се защо убийствата винаги ме възбуждат.
Ейнджъл отиде първо в магазина за електроматериали, после в магазина за бои и накрая в супермаркета, където си купи само шест електрически крушки. Останалата част от екипировката беше в хотела в две запечатани кутии с надпис „Внимание — чупливо!“. В едната имаше четири грижливо опаковани зелени гранати. В другата имаше поялник.
Ейнджъл работеше бавно и много внимателно. Първо отряза върха на първата граната, след което боядиса долната й част в същия цвят като електрическите крушки. След това трябваше да изгребе експлозива от гранатата и да го замени със сеизмичен. Когато всичко беше натъпкано добре, Ейнджъл прибави олово и един метален шрапнел. След това счупи в масата една от електрическите крушки, като запази жичките и винта на основата. За по-малко от минута успя да свърже жичките на крушката с електро чувствителен детонатор. Последният етап бе да се закрепи жичката с гел така, че да е стабилна и да се постави в боядисаната граната. Когато всичко свърши, произведението по нищо не се различаваше от обикновена електрическа крушка.
Ейнджъл се залови и с останалите електрически крушки. След което трябваше да чака само телефонното обаждане.
Телефонът иззвъня в осем часа вечерта. Ейнджъл го вдигна и заслуша, без да продума. След малко гласът каза:
— Той излезе.
Ейнджъл затвори слушалката. Много, много внимателно опакова гранатите в подплатен с талашит контейнер и ги постави в един куфар заедно с всичкия боклук и неизползваните материали.
Таксито стигна до жилищния блок за седемнадесет минути.
В сградата нямаше портиер, но дори и да имаше, Ейнджъл беше подготвен за срещата с него. Апартаментът, който търсеше, се намираше в дъното на коридора на петия етаж. Ключалката представляваше ранен модел на „Шлейдж“ и отварянето й бе детска игра. Само за секунди Ейнджъл се намери в тъмния апартамент, застана неподвижно и се ослуша. Нямаше никого.
За няколко минути Ейнджъл успя да смени шестте електрически крушки в хола. След това отпътува за летище Дълис, за да хване нощния самолет за Буенос Айрес.
Бен Кон бе имал дълъг и изморителен ден. Участва в сутрешната пресконференция на държавния секретар, присъства и на обяда в чест на оттеглянето в оставка на министъра на вътрешните работи, след което се срещна неофициално с един приятел от Министерството на отбраната. Беше се прибрал да си вземе един душ и да се преоблече, след което вечеря с главния редактор на „Пост“. Когато се прибра вкъщи, беше почти полунощ. Трябва да си подготвя бележките за срещата с посланик Ашли утре, помисли си Бен.
Акико бе извън града и щеше да се върне чак на другия ден. Апартаментът бе потънал в тъмнина. Той се протегна към ключа и го натисна. Внезапно избухна ярка светлина и стаята се взриви като атомна бомба, размазвайки късовете от тялото му по четирите стени.
На следващия ден съпругата на Алфред Шатълуърт съобщи, че мъжът й е изчезнал. Така и никога не го намериха.
17
Току-що получихме официално писмо — каза Стантън Роджърс. — Румънското правителство те е одобрило за посланик на САЩ в Румъния.
Това бе един от най-вълнуващите моменти в живота на Мери Ашли. Дядо щеше да се гордее с мен.
— Исках лично да ти съобщя добрата новина, Мери. Президентът иска да те види. Ще те откарам до Белия дом.
— Аз… не знам как да ти се отблагодаря за всичко, което направи за мен, Стан.
— Но аз нищо не съм направил — възрази Роджърс. — Президентът те избра. — Той се усмихна. — И трябва да призная, че изборът му е великолепен.
— Има хора, които не споделят това мнение — каза Мери, мислейки си за Майк Слейд.
18
Автентично, неподправено (исп.). — Б.пр.