Вятърните мелници на боговете [bg]
- Автор: Шелдон Сидни
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Матекс
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вятърните мелници на боговете [bg]». Краткое содержание книги:
Мери се забавляваше невероятно много. Хората бяха интелигентни, духовити и интересни. Можеше да остане с тях и цяла нощ.
— Утре няма ли да ставате рано за някоя среща? — попита я мъжът до нея.
— Не — отговори Мери. — Утре е неделя. Мога да спя до късно.
— Извинете — каза малко по-късно една жена и се прозя. — Имах дълъг ден.
— Аз също — жизнерадостно се отзова Мери.
Стори й се, че в залата е необичайно тихо. Огледа се и забеляза, че сякаш всички бяха вперили погледи в нея. Защо, за бога? Погледна си часовника. Беше два и половина сутринта. И тя с ужас си спомни нещо, което й беше казал Стантън Роджърс. На официалните вечери първи си тръгват официалните гости.
А такъв гост тази вечер беше тя. О, Господи, помисли си Мери. Аз държа всички тези хора будни до посред нощ!
Тя стана и каза сподавено:
— Лека нощ на всички. Вечерта беше чудесна.
Обърна се и побърза да излезе през вратата, докато чуваше как зад гърба й и другите гости стават и се канят да си тръгват.
На по-следващия ден тя срещна Майк Слейд в коридора. Той се усмихна и каза:
— Чух, че сте държали половин Вашингтон буден до посред нощ в събота вечер.
Подигравателният му тон я вбеси.
Тя мина покрай него и се отправи към кабинета на Джеймс Стикли.
— Господин Стикли, дълбоко съм убедена, че няма да бъде в интерес на нашето посолство ние с господин Слейд да се мъчим да работим заедно.
— Така ли? Какво има? — Той вдигна поглед от материала, който четеше.
— Ами… отношението му към мен е грубо и арогантно. Честно казано, господин Слейд не ми харесва.
— О, знам, че Майк си има някои особености, но…
— Особености? Той е груб като животно. Официално ви моля да изпратите друг на този пост.
— Свършихте ли?
— Да.
— Госпожо Ашли, по стечение на обстоятелствата Майк Слейд от личен опит познава най-добре източноевропейските проблеми. Вашата задача ще бъде да установите дружески връзки с местното население. Моята работа е да ви осигуря възможно най-добрия помощник. И името му е Майк Слейд. Просто не искам да слушам повече за това. Ясно ли се изразих?
Няма смисъл, помисли си Мери. Просто няма смисъл.
— Мечтаете ли?
Мери стреснато вдигна очи. Майк Слейд стоеше пред бюрото й, прегърнал огромен куп паметни записки.
— Това ще ви помогне да не се забъркате в някоя каша довечера — каза той и ги остави на бюрото й.
— Почукайте следващия път, когато искате да влезете в кабинета ми.
— Защо ли ми се струва, че не си падате по мен? — насмешливо я погледна той.
Тя усети, че отново я обхваща гняв.
— Ще ви кажа защо, господин Слейд. Защото смятам, че вие сте един нахален, арогантен, надменен…
— Почвате да се повтаряте — предупредително вдигна пръст той.
— Не се осмелявайте да ми се подигравате — тя усети, че крещи.
— Искате да кажете, че не мога да се присъединя към другите? — Гласът му достигна заплашителен тон. — Какво си мислите, че говорят във Вашингтон за вас?
— Всъщност не ме интересува какво говорят.
— О, а би трябвало. — Той се надвеси над бюрото. — Всички се питат какво право имате да седнете на посланическото кресло. Аз съм прекарал четири години в Румъния, мадам. Това е едно буре с динамит, готово всеки момент да избухне, а правителството изпраща там едно тъпо детенце, което може само да си поиграе с него.
Мери слушаше, стиснала зъби.
— Вие сте аматьор, госпожо Ашли. И ако някой е искал да ви се отплати за нещо, трябвало е да ви изпрати посланик в Исландия.
Мери изгуби контрол върху постъпките си. Тя скочи на крака и с всичка сила го удари през лицето.
— Винаги имате готов отговор на всичко, нали? — въздъхна Майк Слейд.
16
На поканата пишеше: „Посланикът на Социалистическа република Румъния ви кани на вечеря в посолството, 1607, 23-а улица, Северен Вашингтон, в 19:30 ч., официално облекло. Моля, потвърдете приемането на поканата на тел. 232–6593.“
Мери си спомни за посещението си в румънското посолство и за глупавото положение, в което се беше поставила. Нищо, вече няма да се повтори. Това е минало. Сега съм част от вашингтонските официални среди.