Катерина де Медичи [bg]

– Скачали сте?

– Да. Преди да дойда тук. Никога ли не сте виждали ездачка да прескача жив плет?

Той се засмя тихо.

– Изглежда ми невероятно. Сестра ми все повтаря, разбира се, че ако им предоставят възможност, жените ще се окажат подобри ловци от мъжете. – Замълча. – Някой ден ще ви поканя да дойдете на лов с мен.

– Ще ми достави истинско удоволствие, Ваше Величество.

По обратния път през гората той яздеше до мен в обичайния муден раван. Херцогинята мълчеше мрачно, пренебрегвайки опитите на Мари да я заговори. Излязохме от гората и поехме по откритите поляни край реката. Кралят ни поведе отново към моста, но херцогинята се възпротиви.

– Препуснете край брега, Ваше Величество – предложи тя с престорено въодушевление. – Ние ще се състезаваме коя ще ви настигне първа.

Кралят се обърна към нея.

– Не изглупявайте, Ан!

Херцогинята погледна коняря, стиснал поводите на кобилата ѝ, и посочи.

– Подкарай я по-бързо! Натам! Край реката!

Когарят се втренчи колебливо в краля. Не получи никаква заповед и поведе херцогинята напред в равномерен тръс.

– Хайде, Ваше Величество! – извика тя. – Догонете ме!

– Ан! – възкликна отново кралят, ала тя се бе отдалечила и нямаше как да го чуе. С болезнено изражение той пришпори жребеца си и се спусна след нея.

Не исках да се състезавам с Ан. Последвах ги бавно, докато галопиращият жребец на краля стопяваше бързо преднината на кобилата. Увлечен, Франсоа се впусна с момчешка целеустременост в надпреварата.

– По-бързо! По-бързо! – насърчаваше херцогинята когаря си.

Другите жени подеха възгласа ѝ. Започна нелепа гонка. Херцогинята следваше краля от значително разстояние, а след нея останалите жени подскачаха лудешки върху троновете си. Тя не се задоволяваше с бързия тръс и настояваше да препуска по-бързо, докато изнервеният когар най-сетне не се впусна в галоп. Тогава мадам Д'Етамп се приведе напред и се вкопчи в бялата грива на кобилата.

Предвидимият резултат не закъсня. Пришпорих Зевс и настигнах кобилата ѝ точно когато когарят осъзна, че води кон без ездач. Окрилен, кралят продължаваше щастливо напред.

Извиках, скочих от седлото и се спуснах към херцогинята. Тя лежеше на една страна, алените ѝ поли и фустата ѝ се бяха запретнали и разгалваха тънките ѝ бели крака – и доста повече. Когато мадам Жонди постъпи на служба при мен, веднага се впечатли от кюлотите[3] ми – не само от фината им дантела и бродерия, а и от факта, че французойките не носят нищо подобно. Сега видях доказателството. Херцогинята се надигна на лакти, забеляза, че прелестите ѝ са изложени на показ и дръпна полите си надолу. Сдържах смеха, предизвикан от откритието, че косата ѝ не е с естествен цвят на мед, а матово кафява като моята.

Мадам Д'Етамп не бе пострадала; дори воалът ѝ изглеждаше непокътнат. Не стана обаче, преди да се увери, че кралят е забелязал как е паднала. Подадох ѝ ръка, щом другите наближиха.