Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността». Краткое содержание книги:
Оркът търсеше места, където пътеката се стеснява. Доста по-големият адски звяр трябваше да заобикаля препятствията или — когато може — да ги прегазва, а това позволяваше на Брокс да запазва някакво разстояние между двамата. Проклинаше наум това, че му се налага да бяга, но знаеше, че без оръжие шансовете му да победи чудовището са минимални.
Малко по-назад чу тъжния вопъл на умиращо животно и разбра, че пантерата е загубила битката. Скоро по петите му щеше да има два адски звяра, желаещи кръвта му.
Разсеян от смъртта на котката, Брокс не обърна внимание къде стъпва. Внезапно един корен сякаш се надигна, за да закачи крака му. Успя да остане прав, но от загубата на равновесие се олюля диво на една страна. Хвана се за тънко безлистно дърво, само с една глава по-високо от него самия, което се отскубна и остана в ръката на орка. Самият той накрая се спря в много по-голям и здрав дънер.
Зашеметен, Брокс едва успя да фокусира нападащия. Размаха пред себе си тънкото дърво, а после започна да мушка с него като с пика.
Демоничната хрътка замахна към импровизираното оръжие и откъсна горната му третина. От нея останаха само трески. С все още разфокусиран поглед, оркът стисна здраво остатъка от клона и се засили към чудовището.
Пораженията, нанесени на дървото от адския звяр, му бяха дали смъртоносна острота, която преди не притежаваше. Замахвайки с цялата си сила, Брокс заби разкъсания край дълбоко в разтворената паст на съществото.
Демонът се опита да отстъпи с оглушителен рев на агония, но оркът продължи атаката си. Цялото му тяло беше подчинено на усилията да забие клона още по-надълбоко.
Едно от пипалата се протегна към него. Оркът освободи едната си ръка, сграбчи наближаващата заплаха и дръпна колкото можеше по-силно.
С влажен звук на раздиране пипалото се откъсна.
Омазани от собствените му телесни течности, предните крака на чудовището поддадоха. Брокс не освободи захвата на дървото и дори се намести по-удобно, за да парира все по-отчаяните движения на жертвата си.
Задните крака също се свлякоха. Яростно махайки с опашка, звярът се опитваше да избута с лапа клона от хранопровода си. Най-накрая успя да строши оръжието на орка на две, но предната част остана забита дълбоко.
Брокс осъзнаваше, че адската хрътка все още е опасна, и бясно се заоглежда за нещо, с което да замени изгубената пика.
Ала вместо това се озова лице в лице с първоначалния си нападател.
Другият адски звяр носеше новопридобити белези по цялото си тяло в добавка към раната в носа, която Брокс му беше нанесъл по-рано. От дясното му рамо висеше разкъсана плът, но въпреки влошеното си здравословно състояние, чудовището изглеждаше повече от способно да довърши изтощения орк.
Ветеранът сграбчи един дебел клон и го размаха като меч. Въпреки това обаче съзнаваше, че с късмета му е свършено. Дървото нямаше да задържи на разстояние огромното създание.
Адският звяр сви колене, готов за скок…
Но докато скачаше, самата гора оживя, за да защити Брокс. Дивите треви и плевели под краката на демоничната хрътка яростно израснаха и се изстреляха нагоре с такава удивителна бързина, че успяха да сграбчат звяра в полет.
С безнадеждно оплетени крайници ужасяващото същество заръмжа и се опита да захапе тревата. Двете му пипала се протегнаха надолу, за да докоснат растенията, държащи го на разстояние от плячката му.
— Брокс!
Малфурион яздеше към орка и изглеждаше точно толкова изморен, колкото се чувстваше ветеранът. Нощният елф стигна до него и му подаде ръка.
— Отново съм ти задължен — изръмжа войнът.
— Нищо не ми дължиш. — Малфурион погледна пленения звяр. — Особено като вземем предвид, че това няма да го задържи още дълго.
И наистина, където ужасните пипала докосваха растенията, тревата и плевелите повяхваха. Едната предна лапа вече беше освободена. Още докато адският звяр освобождаваше другите си крайници, вече опитваше да достигне Брокс и неговия спътник.
— Магия… — промърмори Брокс, спомняйки си подобни гледки. — То поглъща магията…
С мрачно лице Малфурион помогна на спътника си да се качи на гърба на пантерата. Тя изръмжа, но по никакъв друг начин не реагира заради по-голямата тежест.
— Тогава е по-добре да напуснем бързо.
Отново прозвуча рог, този път толкова близо, че Брокс почти очакваше да види ловеца. Преследвачите от Сурамар ги бяха догонили.