Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението». Краткое содержание книги:
Той свали шала си.
Космите по врата на орка настръхнаха, щом видя за пръв път какво точно има отдолу. Брокс измърмори молитва към духовете. Дори чудовищните стражи до него потрепериха леко.
Сенките се стопиха около очите на Малфурион. Той премигна, а после видя Илидан. Друидът също зяпна ужасено, като осъзна какво се е случило с брат му.
— О, Илидан… — успя да изстене той. — Толкова много съжалявам…
— За какво? — Магьосникът се изсмя презрително, а после върна шала върху нечестивите отвори на лицето си. — Сега имам нещо много по-добро! Взор, за какъвто ти можеш само да мечтаеш! Не съм загубил нищо, чуваш ли ме?! Нищо! — След това Илидан се обърна към офицера: — Сега вече трябва да може да пътува. Мисля, че дори можем да ускорим ход.
Варо’тен се усмихна, а после даде заповед за потегляне.
Малфурион се запрепъва към орка. Брокс поведе елфа с по-спокоен ход, а после промърмори:
— Съжалявам за брат ти…
— Илидан е избрал пътя си — каза друидът с много по-нежен тон, отколкото би използвал оркът.
— Той ни е предал!
— Дали? — Малфурион впери поглед в гърба на близнака си. — Дали?
Брокс само поклати глава при оптимизма на приятеля си и се отказа да спори.
Те продължиха напред, а денят започна да преминава в здрач. Похитителите им яздеха без особено притеснение, но оркът непрестанно се озърташе назад към планинската верига, сигурен, че Детуинг ще се появи всеки миг.
— Кажи ми, магьоснико — заговори внезапно белязаният офицер след повече от час мълчание. — Този диск. Той наистина ли прави всичко онова, което ни каза?
— Всичко и повече. Знаеш какво причини на нощните елфи и Легиона… и дори на драконите.
— Да… — Оркът ясно долавяше алчността в гласа на Варо’тен. Чак сега забеляза и начина, по който ръката на капитана непрекъснато галеше кесията, в която се намираше Демоничната душа. — Всичко това е истина, а?
— Питай Аркемонд, ако искаш.
Ръката на Варо’тен се отдръпна от торбичката. Войникът имаше достатъчно разум, за да се бои от силата на демоничния генерал.
— Би трябвало да е достатъчно мощен, за да оформи портала според желанията на Саргерас — продължи Илидан. — Тогава останалата част от Легиона ще нахлуе в Калимдор… със самия Саргерас начело.
Малфурион ахна и дори Брокс изсумтя с отвращение. Те се спогледаха, съзнавайки добре, че на този свят няма сила, способна да се противопостави на повелителя на демоните и пълната му армия.
— Трябва да направим нещо… — настоя тихо Брокс, изпробвайки въжетата с мускули и откривайки, за съжаление, че са все така по-силни от него.
— Аз отдавна правя нещо — прошепна в отговор друидът. — Откакто Илидан ми върна очите. Преди това не можех да се концентрирам, защото непрестанно падах… но сега това не е проблем.
Брокс се озърна, за да е сигурен, че демоните все още не им обръщат внимание, а после изръмжа тихо:
— Как?
— Котките. Говорих с тях. Убеждавах ги…
Оркът смръщи вежди, спомняйки си предишни случаи, когато Малфурион беше говорил с животни.
— Ще бъда готов, друиде. Скоро ли ще стане, как мислиш?
— Оказа се по-трудно, отколкото смятах. Те… те са покварени от присъствието на Легиона, но… мисля… да. Подготви се. Би трябвало да започне всеки миг.
В началото нямаше очевидни признаци на успех… но после пантерата на капитан Варо’тен се спъна. Офицерът подритна животното, но нощната пантера не пожела да мръдне.
— Какво й стана на тая проклета…
Войникът не стигна по-далеч, защото животното внезапно се извъртя. Хванат неподготвен, офицерът се претърколи от гърба му.
Илидан започна да се обръща, но тогава неговата пантера повтори действията на първата. Магьосникът обаче бе по-добре подготвен и макар да се изхлузи от гърба й, не се остави да бъде затиснат.
— Глупак такъв! — извика магьосникът, макар че беше невъзможно да се определи на кого точно го казва. — Тъп, смотан…
Брокс се задвижи в мига, в който котките се обърнаха срещу ездачите си. Той се затича към пантерата на Варо’тен, за да вземе брадвата си. Нощният саблезъб му помогна, като обърна тази страна към орка… със сигурност по заповед на Малфурион.
Ветеранът се извъртя и отърка примката, стягаща ръцете му, в острието. Винаги острото дърво преряза въжето с лекота и само леко одраска дясната ръка на война.