Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението». Краткое содержание книги:
Ако ръцете му не бяха вързани здраво, оркът с радост щеше да се пожертва, стига преди това да успееше да счупи врата на магьосника. Каквито и недостатъци да смяташе че има, оркът никога нямаше да предаде доброволно другар.
Що се отнася до Малфурион, друидът се влачеше редом с посивелия войн. Ръцете им бяха вързани зад гърба, а въжетата около кръстовете им ги теглеха зад нощните пантери. Двамата едвам успяваха да издържат на темпото. Братът на Илидан имаше и по-голям проблем, защото злият му близнак още не бе премахнал магията за слепота. Очите на Малфурион бяха покрити с малки черни сенки, през които не можеше да пробие никаква светлина, и той непрестанно се спъваше и падаше, което му донесе безброй драскотини и натъртвания, а при едното падане за малко не си разби главата в един камък.
От страна на магьосника със завързаните очи не личеше да има и следа от съчувствие. Всеки път, щом Малфурион се спънеше, Илидан просто дръпваше въжето, докато друидът не успееше да се изправи. Тогава стражите зад пленниците започваха да ги тикат напред с оръжията си и пътуването продължаваше.
Брокс хвърляше тайно поглед на брадвата си, която сега висеше от гърба на пантерата, яздена от белязания офицер. Оркът вече беше нарочил капитан Варо’тен за другата си основна цел, ако двамата с Малфурион успеят да се освободят. Демоничните войни наистина бяха опасни, но им липсваше злокобната хитрост, която Брокс виждаше в очите на другия нощен елф. В някои отношения дори Илидан му отстъпваше. И все пак, ако духовете му дадяха нужната сила, оркът би ги убил и двамата.
А после, ако беше възможно, трябваше да се направи нещо и за Демоничната душа.
Странно, но не Илидан я носеше сега. Няколко секунди след като магьосникът я отне от брат си, капитанът пристъпи към близнака-предател и настоя да я получи. И още по-странно — другият нощен елф се подчини без да каже и думичка.
Но зеленокожият войн не се тревожеше от подобни мистерии. Стигаше му да знае, че трябва да убие и двамата, а после да вземе Демоничната душа от мъртвото тяло на Варо’тен. Разбира се, за да направи нещо подобно, оркът трябваше първо да намери начин да измъкне ръцете си, а после вероятно и да си пробие път през демоните.
Брокс изсумтя, присмивайки се на себе си. Героите в епичните песни винаги успяваха да свършат всичко това, но той се съмняваше, че е способен да го стори. Капитан Варо’тен имаше голям талант във връзването на въжета. Беше завързал пленниците си повече от добре.
Те вървяха все напред, оставяйки леговището на черния дракон далеч зад гърба си. Брокс обаче не споделяше увереността на Илидан и капитана. Бе сигурен, че Детуинг ще ги намери. Странно, че още не го беше сторил. Може би нещо го разсейваше?
После очите му се разшириха и той внезапно изсумтя презрително към собствената си глупост. Да, осъзна най-накрая оркът. Нещо разсейваше дракона. Нещо… или по-точно някой. Крас.
Брокс добре разбираше саможертвата, която може би правеше магьосникът в този момент.
„Древни, желая ти късмет. Ще пея за теб… колкото и малко време да ми остава.“
— Ух!
Оркът се обърна навреме, за да види как Малфурион пада отново. Този път обаче друидът успя да се извърти. Вместо да падне по лице, той се спусна на една страна. Това му спести разкървавения нос, макар все пак да разтърси всички останали кости в тялото му.
Колкото и да му се искаше, Брокс не можеше да стори нищо за падналия нощен елф. Стискайки зъби, той изгледа Илидан с омраза.
— Върни му зрението! Тогава ще ходи по-добре!
Магьосникът намести шала, покриващ собствените му очи. Посивяващият ветеран бе видял достатъчно от тях, за да знае, че с Илидан се е случило нещо ужасяващо.
— Да му върна зрението? И защо?
— Звярът е прав — прекъсна го капитан Варо’тен. — Брат ти ни бави твърде много! Или ме остави да му прережа гърлото тук и сега, или му дай очи, за да вижда къде ходи!
Младият нощен елф му се усмихна саркастично.
— Толкова примамливи варианти! О, добре! Доведете ми го!
Двама от демоните избутаха Малфурион напред с върховете на оръжията си. За негова чест, друидът се изпъна доколкото му беше възможно и пристъпи предизвикателно към брат си.
— От моите очи към твоите — измърмори Илидан. — Давам ти онова, от което вече нямам нужда.