Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението». Краткое содержание книги:
Да, нещо ужасно се беше объркало.
Той не спомена притесненията си пред Джарод, който имаше своя собствена планина от беди. Не че събранието в палатката на Блекфорест се бе провалило; точно обратното — капитан Шадоусонг успя сам-самичък да циментира позицията си на командир на армията. По време на последната битка някогашният офицер от стражата беше достигнал етап, в който вече не можеше просто да стои и да гледа как глупави заповеди, независимо от командир с колко висок сан идват, минават за мъдрост сред войниците.
Когато един от благородниците предложи маневра по фланга, която вероятно щеше да разкъса армията на парчета, Джарод се намеси и обясни защо подобно нещо само ще разцепи и унищожи силите на нощните елфи. Човекът беше учуден, че на новия командир му се налага да обяснява подобни елементарни правила на войната на аристократ, който се очакваше да е сред най-образованите от расата си. Накрая Джарод успя да превърне всички присъстващи благородници в свои верни последователи. Те до един бяха щастливи, че се е появил някой, който наистина разбира от тактика и има инстинктивен усет за воденето на война.
В началото Ронин си мислеше, че ще му се наложи тайно да направлява офицера, но младият нощен елф наистина знаеше какво върши. Магьосникът бе виждал войници от този тип и преди — родени с умение, което и най-доброто обучение не можеше да компенсира — и благодареше на Елун и каквито още божества можеха да са отговорни за такъв подарък на мястото на Рейвънкрест.
Но ако търсенето на диска наистина се бе увенчало с неуспех, дали дори Джарод щеше да е достатъчен?
Младият офицер се присъедини към магьосника. Новият лидер на армията носеше току-що полирана броня, дадена му от Блекфорест, която нямаше герб, но пък от двете й страни до кръста преминаваха оранжеви линии. Пелерината му имаше същата украса и се носеше около него като вманиачена любовница. Сега на главата му имаше и шлем, чийто огнен гребен, направен от боядисани косми от нощен саблезъб, се спускаше по гърба му.
Зад капитана се влачеше постоянната му свита от подофицери и свръзки с различните водачи на благородническите домове. Джарод се спря за момент, за да разкара групата, преди най-накрая да може да говори.
— Някога не бих могъл и да сънувам за по-голяма чест от тази да се издигна в почетен ранг и да нося прекрасните дрехи, подходящи за новата ми позиция — отбеляза той мрачно. — А сега само се чувствам като пълен идиот!
— Няма да споря точно по този повод — призна Ронин. — Но това впечатлява онези отзад, така че ще трябва да го търпиш, поне засега. Когато авторитетът ти се заздрави, можеш да махаш финтифлюшките парче по парче.
— Нямам търпение…
Магьосникът го поведе още малко встрани от антуража на капитана.
— Усмихни се Джарод! Няма да помогнеш на народа си, ако изглеждаш толкова мрачен. Може да решат, че се страхуваш за шансовете им.
— Аз се страхувам за шансовете им, особено с мен начело!
Човекът нямаше да позволи подобни приказки. Ронин се приближи още по-близо и изсъска:
— Всички ние сме живи благодарение на теб! Да, това включва и мен! И ти най-сетне ще започнеш да го приемаш! Все още не сме чули нищо от другите, което значи, че ти и онези, умиращи в битката долу, може и да сте единствената надежда на Калимдор… единствената надежда на бъдещето!
Той не продължи с обясненията, защото дори най-интелигентният офицер не би могъл да обхване истината… че Ронин идваше от период, отдалечен може би на десет хилядолетия напред във времето. Как би могъл тогава магьосникът да обясни, че се биеше не само за онези, които живееха, но и за все още неродените, включително и онези, които обичаше най-много на този свят?
— Никога не съм искал това… — надигна вял протест Джарод.
— Както и останалите от нас.
Нощният елф въздъхна. След това свали натруфения си шлем и избърса чело с опакото на ръката си.
— Прав си, господарю Ронин. Прости ми. Ще сторя всичко по силите си, макар и да не мога да обещая много.
— Просто продължавай с онова, което и без това правиш… онова, което е правилно. Ако се превърнеш в нов Десдел Старей, всички сме загубени.