Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението

Брокс сграбчи оръжието си.

— Друиде! Ела при мен! Можем да подкараме този звяр към…

Но нощният саблезъб се хвърли покрай него. След това се заби челно в адския пазач, който се опитваше да прегази Малфурион. Другите демони отстъпиха назад, несигурни какво да сторят в тази объркана ситуация.

Междувременно котката започна да прегризва въжетата на друида. Нощният елф погледна към Брокс и извика:

— Не ми обръщай внимание! Кесията, Брокс! Кесията!

Оркът се обърна към падналия Варо’тен. Дворцовият офицер държеше главата си с една ръка, а торбичката, в която бе прибрана Демоничната душа, още висеше на колана му. Той явно не осъзнаваше колко близо се намира Брокс.

Вдигайки брадвата високо, оркът се засили към капитана. Белязаният нощен елф обаче се окопити по-бързо, отколкото войнът се беше надявал. Виждайки голямото зелено нещо, тичащо към него, слабият и висок войник незабавно се претърколи. После скочи на крака и извади меча си.

— Ела тук, чудовище — подигра му се Варо’тен. — Ще те нарежа на парчета и ще нахраня с теб пантерите… ако могат да те преглътнат!

Брокс замахна с брадвата си… и ако бе ударил елфа, щеше да го разполови. Капитанът обаче се движеше като светкавица. Оръжието на орка удари твърдата земя, оставяйки драскотина, дълга повече от метър.

Варо’тен скочи напред и замахна с върха на меча си, оставяйки алена линия по лявото рамо на Брокс. Оркът не обърна внимание на ужилването, а замахна за втори опит.

С крайчеца на окото си видя как Малфурион насочва останалата без ездач нощна пантера към адския пазач. Първият демон отстъпи, несигурен дали трябва да атакува животното на Варо’тен. Колебанието му струва скъпо, защото огромният саблезъб го свали на земята и миг по-късно прегриза гърлото му.

Брокс се опита да види Илидан, но нуждата да се пази от опонента си направи усилието му невъзможно. Надяваше се, че Малфурион внимава за брат си. Само една магия на заклинателя и двамата бяха загубени.

Оркът изрева, когато капитан Варо’тен успя да го пореже доста по-сериозно на същото място.

Нощният елф се изсмя.

— Първото правило на войната е никога да не се разсейваш…

В отговор Брокс замахна с брадвата в страховита дъга, която се размина с главата на войника на косъм. Варо’тен отстъпи, а изражението му стана по-сериозно.

— Второ правило — изръмжа Брокс. — Само глупаците говорят толкова много на бойното поле.

Внезапно усети бодежи по цялото си тяло. Движенията на орка се забавиха и всяко му костваше все повече и повече енергия. Сякаш самият въздух около него се беше втвърдил.

Магия…

Точно както се боеше ветеранът, Малфурион не се беше справил с Илидан. Семейната връзка бе направила друида колеблив и сега това колебание щеше да им струва скъпо.

Усмивката на капитан Варо’тен се върна. Той се приближи уверено към забавения си враг.

— Е! Обикновено не обичам да ми е толкова лесно, но в този случай мисля, че ще направя изключение. — Той насочи меча си към гърдите на Брокс. — Чудя се дали сърцето ти е от същата страна, като моето…

Но когато се приближи, над двамата се спусна тъмна сянка. Брокс искаше да погледне нагоре, но движенията му вече бяха толкова забавени, че ясно си даваше сметка колко лесно ще го изкорми нощният елф, преди отново да е свалил поглед. Ако това трябваше да бъде смъртта му, оркът искаше да гледа убиеца си в очите, както е редно за един войн.

Но слугата на кралица Азшара вече не виждаше орка. Той се взираше в небето, а устата му се изви яростно.

— Махни се от него, подла твар! — изрева глас от висините.

И докато безпомощният орк гледаше, очите на Варо’тен се разшириха и той скочи на разстояние. Едно мигване по-късно… и мястото, където злият нощен елф бе стоял, потъна в пламъци.

Огънят беше толкова невероятно точно насочен, че Брокс не почувства почти никаква горещина. Това го изненада, защото мислеше, че над тях се носи дракон… и със сигурност не кой да е дракон, а Детуинг.

Но ако това наистина беше зловещият черен левиатан, той нямаше да се опитва да пази Брокс. Като осъзна това, оркът разбра, че има само още един дракон с такъв интерес към групата… Кориалстраз. В целия хаос след бягството от леговището на Детуинг, беше забравил за червения, но явно драконът нямаше толкова лесно да забрави него и Малфурион.

— Пригответе се! — извика Кориалстраз. — Идвам!

Брокс не можеше да стори кой знае какво, но се стегна колкото можеше по-добре за онова, което знаеше, че ще последва, уповавайки се на уменията на Кориалстраз.