Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението». Краткое содержание книги:
Новият командир се загледа към бронята си и се изсмя, като видя колко чиста и блестяща е.
— Кълна ти се, шансът за това е достатъчно малък.
Магьосникът се усмихна при тези думи.
— Радвам се да го чуя…
Проехтя рог. Боен рог.
Ронин се извърна рязко.
— Това дойде от десния фланг! Там не би трябвало да има сили на Легиона! Не могат да заобиколят, без да ги забележим!
Джарод почука по шлема си.
— Но изглежда са успели! — Той махна на войниците зад гърба му да се приближат. — По седлата и ми доведете моята пантера! Както и онази на магьосника! Трябва веднага да разберем какво става там!
Доведоха им животните със скорост, която Ронин не бе забелязвал под водачеството на Старей. Тези войници наистина уважаваха Джарод. И причината не се криеше само в това, че го подкрепяха толкова важни, макар и безполезни благородници. Делата му вече се бяха разчули и всички знаеха, че той е поел юздите в момент, в който всички са смятали каузата за изгубена.
Когато капитанът — не, бившият капитан, наложи се да си напомни магьосникът — се качи на седлото, той претърпя пълна трансформация. По невинното му допреди минути лице плъзна мрачна решителност. Джарод пришпори пантерата си напред и бързо изпревари Ронин и останалите.
Рогът проехтя отново. Магьосникът забеляза, че тръбачът е от редиците на нощните елфи. Една от първите заповеди, която доказваше, че новият командир е получил подкрепата на благородниците, беше да се смеси армията и нейните съюзници по по-добър начин. Народите на Хулн и Дунгард вече не се намираха далеч встрани. Сега всеки елемент от силите на нощните елфи имаше собствено поделение от чужденци, чиито умения подсилваха, вместо да отслабват, както досега. Дори фърболгите имаха своя роля, укрепвайки клиновете и използвайки бухалките си да разбиват черепите на всеки адски пазач, който се опиташе да достигне ценните магьосници и стрелци в задните редици.
Много от промените бяха прости и на пръв поглед незначителни, ала Ронин се учудваше, че не се е сетил сам за тях. Сега обаче нещо се беше появило, за да даде истински отпор на преобразуваната армия. План, който никой не бе очаквал от Аркемонд.
Но когато приближиха, не ги посрещна битка, а по-скоро объркване. Нощните елфи се опитваха да извадят оръжията си, докато таурените и земните, които Ронин успяваше да види, сякаш не проявяваха никакъв интерес към защита на фронта. Те стояха спокойно, докато техните съюзници отчаяно се опитваха да запълнят дупките, оставени от безразсъдството им.
— Какво правят, в името на Майката Луна?! — извика Джарод. — Ще провалят всичко! А тъкмо бях накарал благородниците да осъзнаят нуждата от тях!
Ронин започна да отговаря, но тогава забеляза нещо отвъд линията на защитниците. Врагът се намираше дори по-близо, отколкото предполагаха. Магьосникът различаваше големи форми и крилати създания, както и различни други фигури, които дори той, сблъсквалият се с Легиона в бъдещето, не можеше да разпознае.
Странно, но те се движеха почти ходом и Ронин не чуваше никакви смразяващи кръвта викове. Сред тях имаше и гиганти. Гиганти, които караха всички демони, познати на магьосника, да изглеждат като джуджета. Крилатите създания не му приличаха на гибелна стража и макар че сред силите на Пламтящия легион имаше и други небесни ужаси, той не можеше да си спомни за такива, които да приличат на приближаващите се.
Джарод спря пантерата си близо до един таурен, който се оказа не друг, а Хулн.
— Какво има? Защо не се биете?
Водачът на биковете премигна и изгледа Джарод така, сякаш въпросът му нямаше никакъв смисъл.
— Не можем да се бием с тях! Това е немислимо!
Двама от земните, намиращи се наблизо, повториха думите му и кимнаха мрачно. В началото водачът на нощните елфи изглеждаше стреснат, но после изражението му стана решително.
— Тогава ще се борим с тях сами! — изръмжа той и подмина таурена.
Но Ронин започваше да става подозрителен относно причините, криещи се зад нежеланието на съюзниците да се бият.
— Джарод, почакай!
— Господарю Ронин, не и ти!?
Приближаващата орда сега се намираше достатъчно близо, за да може магьосникът да различава конкретни черти сред създанията… достатъчно, за да е сигурен, че е бил прав да спре нощния елф.
— Това не е Легионът! Те са дошли да се присъединят към нас, сигурен съм в това!
Увереността му стана още по-голяма, когато видя водача на новодошлите — създание, носещо се на четири силни крака, на чиято глава се издигаха два великолепни рога. Десетки същества, подобни на сатири, следваха огромното създание, но техните сходства с демоничните слуги на Саргерас се изчерпваха в това, че горните им половини наподобяваха онези на нощни елфи, докато долните приличаха на сърни. Ронин видя, че всички носят лицата на красиви жени. Те изглеждаха почти толкова растения, колкото и живи твари, защото кожата им бе покрита с лъскави зелени листа. Макар да изглеждаха деликатни, нещо в държанието им издаваше, че всеки враг, който им се опълчи, ще се изправи пред зловещ противник.