Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението». Краткое содержание книги:
Миг по-късно огромните нокти се обвиха около него и го вдигнаха във въздуха.
Оркът почувства вятъра по лицето си и миг по-късно крайниците му се освободиха от магията. Независимо дали заради действията на червения, или поради някакво друго обстоятелство, но заклинанието на Илидан изчезна.
Брокс забеляза, че Малфурион лежи в другата лапа на левиатана. Друидът изглеждаше изтощен и разстроен. Нощният елф посочи към земята далеч долу, крещейки нещо на орка и дракона едновременно.
Брокс най-сетне разбра думите:
— Дискът! — викаше Малфурион. — Те все още държат диска!
Оркът започна да отговаря, но Кориалстраз внезапно пикира надолу и се насочи обратно към мястото на битката. Драконът се спусна към групата, останала на земята, оглеждайки всички по ред.
— У кого е? — изрева гигантът. — У кого?
Нямаше нужда да пита. Капитан Варо’тен вече бе пъхнал ръка в кесията и след миг извади Демоничната душа. Брокс си спомни трудностите, които Малфурион първоначално имаше в опитите си да накара диска да проработи, и се надяваше, че белязаният офицер ще срещне същия проблем.
Изглежда щастието им се усмихна, защото Варо’тен вдигна диска с очевидно зловещо намерение наум… но Демоничната душа не направи нищо.
Кориалстраз изрева и се спусна върху капитана. Изражението на нощния елф се изкриви в ужасена гримаса.
Но после, напук на всякаква логика, дискът заблестя ярко. Нечий друг глас се обади над главата на дракона:
— Махни се! Бързо, или всички сме…
Онова, което удари червения, очевидно беше само частица от мощта на диска, но се оказа достатъчно. Дори Брокс усети вълните от енергия, които се забиха директно в Кориалстраз. Драконът потрепери, изстена… и после спря да маха с крила.
Левиатанът започна да пада към върховете. Земята се засили към тях. Оркът заповтаря имената на предците си, казвайки им да се подготвят за тяхното пристигане.
Чудовищна гранитна скала изпълни взора му…
— Какво направи? — рязко го попита Илидан.
— Използвах диска… — отвърна капитан Варо’тен, а тонът му бе изпълнен с възхищение. После разсъдъкът му се върна от мястото, където се носеше, и той огледа спътника си, а после и Душата.
— Ти беше прав! Той е всичко, което беше казал, и много повече! Онзи, който го използва, може да стане император…
— И да бъде изпечен жив от Саргерас заради самата мисъл…
Изкушението, носещо се по лицето на офицера, изчезна.
— И с право, магьоснико. Надявам се, че не ти е минавала подобна глупава мисъл наум?
Близнакът на Малфурион се усмихна за кратко.
— Не повече, отколкото на теб, добри ми капитане.
— Кралицата ще бъде доволна от резултатите на търсенето ни. Душата е на сигурно място, силата й бе доказана върху възрастен червен дракон и онези, виновни за досегашните забавяния.
— Можеше да използваш диска и по друг начин — отбеляза магьосникът. — И да ги спасиш за разпит.
Варо’тен се намръщи.
— И какво биха могли да ни кажат, което да ни интересува сега? Това… — Той вдигна диска и го насочи към Илидан. — Това е всичко, което ни трябва за победата. — Другият нощен елф се наведе напред, а устата му се изви в злобно изражение. — Освен ако не изпитваш някакво съжаление към брат си? Някакво нелоялно съчувствие?
Илидан намести шала си и изсумтя:
— Видя как се отнасях към него. Приличаше ли ти на братска обич?
— Взимам си бележка — отвърна спътникът му след малко. Капитанът прибра диска обратно в кесията. Докато го правеше, челото му се сбръчка леко.
— Нещо друго, което да не е наред, капитане?
— Не… просто помислих… имаше гласове… не… нищо. — Той не забеляза изучаващото изражение на Илидан, което се стопи в мига, в който офицерът отново обърна поглед към него. — Няма нищо. Хайде, ела. Котките отново са под контрол. Трябва да занесем диска в Зин-Азшари колкото можем по-бързо, нали?
— Естествено.
Варо’тен хвана юздите на пантерата си и се качи на седлото. Илидан стори същото, но докато се казваше, погледна обратно към планините.
Погледна и се намръщи с горчивина.
„Трябваше вече да са се върнали“ — мислеше Ронин, докато се взираше в посоката, в която бяха изчезнали Крас и другите. Отдавна трябваше да са се прибрали. По някаква причина бе сигурен, че нещо се е провалило. Когато нощните саблезъби се прибраха с бележката на стария магьосник, надеждите на човека се върнаха. Кориалстраз щеше да ги заведе до целта им много по-бързо. Трябваше да са достигнали земите на драконите преди много време, а Крас със сигурност не би губил ценни часове в опити да скрива наново Демоничната душа.