Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
На сцената се появил Малкълм Маклийн (името е с оригиналното изписване). Роден през 1913 г. в градчето Макстън в Северна Каролина, което нямало излаз на вода, с население предимно от наследници на шотландци, Маклийн бил един от онези амбициозни и готови да рискуват предприемачи, които правят забогатяването да изглежда лесно. Докато работел на бензиностанция, той осъзнал, че в транспорта на гориво има добри пари, затова през 1934 г. взел назаем една цистерна и започнал да я кара. След година имал вече два камиона и наел още деветима шофьори с техни собствени камиони. През 1945 г. бизнесът му бил със 162 цистерни и печелел 2,2 милиона долара. Маклийн знаел как да заобикаля придирчивите разпоредби за търговията между щатите, а шофьорите му били предимно самонаети и не били склонни към стачки, за разлика от персонала на конкуренцията. Печелели бонуси, ако се отървавали без инциденти, понеже това снижавало разходите за ремонти. За да пести пари, Маклийн рано преминал към дизелови камиони и бил сред първите, които прехвърляли товара от камион на камион с конвейер. През 1954 г. той вече имал над 600 камиона, финансирани до голяма степен чрез заеми.
Тогава обаче му хрумнала една идея. Транспортът по крайбрежието намалявал, не успял да се възстанови от войната, а пътищата ставали все по-задръстени. Защо да не качва ремаркетата на кораби, а след това да ги прикачва към камионите в най-близкото до дестинацията пристанище? Маклийн обичал риска, продал бизнеса с камионите и си купил голям бизнес за транспорт по вода, но теглил заем, като така всъщност измислил изкупуванията със заемен капитал. После му хрумнала още по-добра идея. Вместо да качва цели ремаркета на корабите, защо да не ги откача от носещата рамка с колелата и така да ги трупа на палубите? Пробвал плана на хартия с пратка бира от Ню Йорк до Маями и открил, че така щял да намали разходите си с 94 процента в сравнение с насипния товар.
Според легендата около тази история Маклийн, също като Архимед и Нютон, изведнъж бил осенен от вдъхновение, докато чакал някакъв камион да бъде разтоварен на пристанище през 1930-те години. Както при всяка подобна история, това не е вярно, макар и да звучи любопитно и да е трудно за опровергаване. Левинсън проучил историята и ето какво си спомня:
„За мое изумление бързо узнах, че мнозина доста си фантазират по историята за просветлението на Маклийн на доковете. Идеята за внезапно вдъхновение, за ябълката, тупнала върху главата на младия Исак Нютон, вълнува душите, дори и да се окаже апокрифна. За разлика от нея, идеята, че иновациите се случват стъпка по стъпка, че някой адаптира вече използвана концепция, а друг разбира как да печели от нея, не е толкова привлекателна“.
Защо тези героични митове са толкова упорити? Вероятно истината е, че на хората им харесва да мислят, че те също могат да станат герои само с един скок на въображението. Подобно магическо мислене е дълбоко подвеждащо, почти няма общо с характера на повечето истински иноватори. Фактите са далеч по-малко забележителни, много по-стъписващи, а Маклийн е показателен случай.
Маклийн купил петролния танкер „СС Идеал 10“ и го преобразувал в контейнеровоз със специално конструирана палуба. Купил два големи крана и ги приспособил да вдигат контейнери, а накрая поръчал да му направят парк от 10-метрови контейнери. После прекарал две години в опити да убеди Комисията по междущатска търговия и Бреговата охрана, че корабът е безопасен, като същевременно отблъсквал в съда атаките от страна на железниците и превозвачите с камиони. На 26 април 1956 г. „Идеал 10“ се отправил от Ню Джърси за Тексас с петдесет и осем контейнера на борда. Вдигането на всеки от тях на борда отнело по седем минути, целият кораб бил натоварен за осем часа. Когато пътуването приключило, Маклийн изчислил, че му струва по-малко от 16 цента на тон в сравнение с 5,83 долара на тон при нормалните товарни такси.
Подобно гигантско ограничаване на разходите говори само за себе си, поне така би си помислил човек. Но битката на Маклийн едва започвала. Отначало инженерната част вървяла гладко. Използвал една стачка на доковете през 1956 г. и в централата си в Мобайл, Алабама, превърнал шест големи кораба в контейнеровози с капацитет от 226 всеки. Чрез проби и грешки неговият инженер Кийт Тентлингър открил точно колко свободно място да остави в металните клетки в трюма, където подреждали контейнерите – почти три сантиметра по дължина и малко над два сантиметра по ширина. Така товаренето било лесно, но контейнерите не се местели при буря. (При първото пътуване Тентлингър използвал глина за моделиране, натъпкана около контейнерите, за да докаже, че те не се местят.) Систематично Тентлингър променил всичко – от шаситата на камионите до самите контейнери и до механизма на заключване, който ги задържал заедно на борда, за да ускори товаренето и разтоварването. Новите подемни кранове на борда можели дори едновременно да товарят и да разтоварват кораба. Първият такъв, „Гейтуей Сити“, построен в Мобайл през 1957 г., можел да бъде натоварен и разтоварен за осем часа. Толкова било нужно и за „Идеал 10“, но „Гейтуей Сити“ носел пет пъти повече контейнери.