Човек без куче [bg]

— Щом и вие сте убедена в липсата на връзка между случаите, предлагам да обсъдим двамата изчезнали поотделно — Гунар Барбароти обърна нов празен лист в бележника си. — Да започнем с Роберт. Какво ще ми кажете за него?

— Да ви кажа нещо за него?

— Ако обичате.

— В общ план ли да говоря, или конкретно с оглед на изчезването му?

— И в общ план, и конкретно — предпазливо помоли Барбароти. — Сещате ли се защо Роберт би искал да замине? За момент не мислете за сина си.

Ева Хермансон Грунт помълча няколко секунди, но сякаш не се опитваше да си припомни поведението на брат си, а по-скоро обмисляше какво да сподели и какво — да премълчи. Поне Барбароти доби такова усещане.

— Ако трябва да съм напълно откровена — подхвана най-сетне тя, — в началото предположих, че Роберт просто се е покрил някъде.

— Покрил се е?

— Наречете го, както искате. Роберт е доста слабохарактерен. Озове ли се в неприятна за него ситуация, бяга. Сигурно знаете с какво се занимаваше през есента.

— Говорите за онова предаване, нали?

— Да. Случилото се там дори не се нуждае от допълнителен коментар. В последно време Роберт вероятно е бил потиснат и не бих се учудила, ако това семейно събиране му е дошло в повече. Изправя се пред най-близките си хора и…

— Значи, според вас той още се намира в Шумлинге?

— Не знам — сви рамене тя. — Оставил е колата си тук. Роберт е израснал тук, сигурно има познати, където да отседне.

— Жени?

— Защо не? Но това са само догадки. Вероятно греша. Изключено е да не разбира, че мама ще се побърка от страх. Не ми се вярва да не се обажда нарочно.

— Успяхте ли да поговорите с него в понеделник вечерта?

— Не. Събрахме се много хора и не остана време. Освен това с мъжа ми си легнахме рано.

— Как ви се стори?

— Роберт ли?

— Да.

Отговори след кратка пауза:

— Както очаквах, предполагам. Демонстрира арогантност и същевременно ниско самочувствие. Опитваше се да не сваля маската, но как се е чувствал дълбоко в себе си е друг въпрос… Татко ни помоли да не споменаваме и дума за онова злощастно предаване и ние се съобразихме.

— Но не сте разговаряли с Роберт насаме?

— Не.

— А някой друг успя ли да размени с него няколко думи на четири очи?

— Кристина, сестра ми. Тя открай време…

— Да?

— Открай време е била по-близка с Роберт.

Гунар Барбароти записа в бележника си „Кристина“ и подчерта името с две черти.

— Изминало е прекалено много време — отбеляза инспекторът.

— Моля?

— Намекнахте, че е възможно Роберт доброволно да се е оттеглил от семейното събиране. Но от понеделник, когато е изчезнал, са изминали четири дни. Не смятате ли, че…

— Знам, знам — прекъсна го тя. — Съгласна съм. Ако го нямаше няколко часа или ден, би било нормално, но днес е вече четвъртък. Сигурно… сигурно му се е случило нещо.