Човек без куче [bg]

— Роберт пристигна в понеделник вечерта, някъде към седем. Останалите дойдоха горе-долу по същото време. Хапнахме, а после ние с Карл-Ерик си легнахме и ги оставихме да си говорят. Карл-Ерик е прав: не ни остана време да общуваме с всеки поотделно.

— И Роберт ли беше сред останалите до късно?

— Да. Той и Кристина — дъщеря ни. Двамата… двамата винаги са били близки. С тях останаха и синовете на Ева и Лейф.

— А после Роберт просто изчезна?

Розмари погледна към мъжа си, все едно искаше позволение да продължи.

— Да — кимна тя и вдигна рамене малко примирено. — Явно е излязъл да се поразходи и да изпуши две-три цигари. Поне Кристина така ми каза…

— В колко часа е излязъл?

— Към дванайсет и половина… а вероятно малко по-късно.

— Кой е бил буден по това време, тоест когато Роберт е излязъл от къщата?

— Само Кристина и Хенрик, предполагам, защото Кристофер…

— Момент. Кой е Кристофер?

— По-малкият син на Ева и Лейф. Ще имате възможност да поговорите с тях…

— Разбирам. И какво каза внукът ви Кристофер?

— Качил се в стаята си и си легнал точно след дванайсет и половина. Долу, във всекидневната, останали Роберт, Кристина и Хенрик.

Гунар Барбароти кимаше и си отбеляза нещо.

— А къде е сега Кристина?

— Вчера се прибраха в Стокхолм.

— Кога тръгнаха?

— Сутринта.

— Във вторник съобщихте ли на дъщеря си, че синът ви е в неизвестност?

— Разбира се. Не забелязахме отсъствието му веднага. Покрай двойния юбилей ни се събраха много задължения и…