В долината на смъртта

— Именно това ни съобщава, иначе нищо. Но защо отива нататък? Ние го очаквахме тук!

— Защото Уолкър и всички останали са избягали от Прескът. Поели са по пътя през Минъръл сити към Дос Палмас. Преследвачите тръгнаха по петите им, на добри, отпочинали коне. Престъпниците сигурно са били настигнати. Убедена съм, че господата вече се намират в Дос Палмас и ви чакат.

— Behold… а ние си седим тук! Трябва да чакаме чак до утре следобед. Едва тогава минава следващият дилижанс.

— Как? Възнамерявате да чакате толкова дълго? Но това не е нужно.

— Няма никаква друга възможност.

— О, напротив! Бих могла да ви взема със себе си. Аз ще плавам към Хила сити и Юма. Оттам бихте могли да изминете на коне останалото разстояние за нула време.

— Нима имате кораб?

— «Продавача на души», който синът на началника на местната станция по изключение ще ми предостави на разположение. Което означава, че собственикът сам планира едно пътуване по течението и ще ме вземе със себе си. — Тя посочи надолу към реката. — Вижте, ей там се полюшва лодката! Аз слизам от Прескът и смятам сега да отида по вода до Юма, където ще се срещна с моя мъж. Вярно, канех се едва утре да продължа пътуването, но ако вие държите на незабавно заминаване, на драго сърце съм готова да поговоря с мастър Хофтър и да го помоля да вземе и вас, както и да се погрижи да потеглим без бавене.

— Вашето предложение е точно толкова великодушно, колкото добре дошло, мадам!

— О, моля, моля! Към вас изпитвам най-сърдечно съчувствие, от което следва, че за мен е удоволствие да се поставя на ваше разположение. Впрочем аз съм тази, която има изгода от цялата работа. Така няма да се налага да пътувам сама и ще стигна по-рано при съпруга си!

— Колко свободни места имате?

— Освен екипажа плавателният съд смества удобно още осем души.

— При условие, разбира се, че си платим нашата част от наема за лодката, на драго сърце казвам «да».

— Ще ви бъде позволено и това.

— Уговорено! Вие наистина ни снемате голяма грижа от сърцето.

— Кога искате да пътувате?

— Най-добре веднага!

— Е-е, толкова бързо, разбира се, няма да стане! Но до един час ще можем да бъдем готови за отплаване. Ще си направите ли труда да слезете до реката?

— Естествено. Вие няма ли да останете дотогава тук?

Миранда вече се бе насочила към вратата.

— Не. Нали трябва да говоря с мастър Хофтър. Той е на мнение, че ще пътувам чак утре. Също така трябва да направя и някои покупки.

— Ще можем ли всъщност да плаваме през нощта? Вече се здрачава.

— Съвсем добре. Водата е свободна и безопасна, както ми казаха, а кормчията познава отлично реката. Но за акостиране все още има време, ако се окаже, че пътуването през нощна не е препоръчително. Е, гуд бай! Довиждане до след един час!