Далечна звезда
- Автор: Ейвъри Ан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павлина Йосифова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечна звезда». Краткое содержание книги:
Тялото й потрепери, зъбите й все още тракаха, но дълбоко в нея се надигна тревожно нетърпение, което я заля като физическо страдание, като огромна вълна от страст.
Всичко това беше толкова неправилно. Тя беше вестоносец. Тя и само тя трябваше да контролира чувствата и тялото си. Нейният град беше в опасност и тя носеше съобщение, което бе нужно на Господаря.
— Готов ли си? — попита тя.
— Да, но ти не си — без да може повече да изтърпи привличането, Джеръл меко попи водата със своята кърпа и веднага съжали за това. Даже и през дебелата тъкан той можеше да почувства топлината й. И това извика спомени, които щеше да е по-добре да забрави. Спомена за мекотата на кожата й, колко бели бяха раменете й, дъха й…
Рязко поемане на въздух и внезапното стягане на устните й му показаха, че беше сгрешил и че той не й е толкова безразличен, колкото искаше да го накара да повярва.
Без да каже нищо, Нарин се обърна и се отправи към мястото, където Гравнар ги очакваше. Джеръл сгъна внимателно хавлията, като се опитваше да успокои пулса си и да накара ръцете си да спрат да треперят.
Той имаше своите спомени, но и тя имаше своите.
Спомени за това, как той беше отблъснал молбата й да помогне на народа й да се защити; спомени за това, че не обясни по никакъв начин решението си. Нищо не можеше да оправдае действията му пред нея.
Такива спомени бе по-добре да бъдат забравени. С времето те можеха да избледнеят, болката от тях да намалее. А можеше и да не стане така. Но той нищо не можеше да направи. Джеръл хвърли кърпата върху пейката до съда с вода, без да забележи, че тя падна на пода, и се обърна към двамата, които го очакваха.
— Имам хляб и сирене, добре приготвено месо, което ще стигне поне за дузина изгладнели мъже, и малко плодове — каза Гравнар, когато се настаниха около масата. — Имам вода и вино или зафа, ако желаете.
— Аз не искам зафа — бързо отвърна Нарин и вниманието й беше съсредоточено върху парчето твърдо бяло сирене, което режеше.
— Мислех, че това е едно от любимите ти питиета! — за първи път Гравнар наруши сдържаността си.
— Вкусовете се менят — тя подаде на Джеръл парче сирене. — Сирене? — самообладанието й изглеждаше ненарушено.
— Благодаря — Джеръл прие сиренето с толкова достойнство, колкото успя да събере. Имаше шанс тя да не е забелязала изчервяването му.
Никой от тях не проговори, докато не свършиха с яденето. Джеръл отмести чинията си и отпи от сухото червено вино, което предпочете пред зафата. Храната беше обикновена, но достатъчно засищаща. Оказа се, че не бе осъзнал колко е гладен.
— Благодаря ти, вестоносецо Гравнар — каза Джеръл, като се опитваше да не гледа как Нарин облизва лепкавия сок, стекъл се по пръстите й от плода, който беше яла. С облекчение видя, че тя най-после се отказа от опитите си и отиде да си измие ръцете.
Гравнар кимна, че е чул думите на Джеръл. Мъжът вече изглеждаше почти човешки, безизразната маска на вестоносец беше заменена от по-нормалното изражение на учтива заинтересованост. Според Джеръл двете чаши вино, които мъжът беше изпил, бяха само частично виновни за промяната. Останалото обяснение може би се криеше в почти бащинската обич към Нарин, която Гравнар болезнено се мъчеше да скрие.
— Не бих могъл да си представя, че мъж с вашия ръст би могъл да поддържа темпото на бегач като Нарин — каза Гравнар и се облегна назад в стола си, като гледаше изучаващо Джеръл.
Джеръл се намръщи.
— Не беше лесно. И тя действително трябваше на няколко пъти да забави темпото си.
— Ти се справи добре — каза Нарин, докато се връщаше на мястото си. Тя продължи да гледа надолу, като съзнателно избягваше да се обърне към него.
Сега, когато Нарин се беше отпуснала, Джеръл можеше да забележи, че умората от трите дена тежък път бе започнала да я надвива. Той трябваше да признае, че също бе започнал да чувства въздействието й. Приливът на енергия, причинен от доволството, че най-сетне пристигнаха, бе започнал да намалява и мисълта за баня и легло, при това без значение в каква последователност можеха да бъдат получени, бе станала доста привлекателна.
Но той все още не можеше да си позволи почивка. Трябваше да намери място да се настани, да установи къде са разположени войските на Маткасен и кога се очакваше да тръгнат. И по някакъв начин трябваше да говори с Лейди Ксиант.
— А сега какво?
Немигащият поглед на Гравнар се премести от Джеръл към Нарин и обратно. Нарин въздъхна.
— Казах ти. Нося съобщение за пастира Порза — тя се намръщи — и още няколко за Лейди Ксиант.
Джеръл скочи, после се опита да прикрие реакцията си с опит да промени мястото си. Изглежда, че имаше шанс поне една част от проблемите му да бъдат много лесно разрешени.
— Нямам предвид съобщенията — каза Гравнар.
Нарин озадачено погледна към Гравнар, а после към Джеръл. Веждите й леко се повдигнаха.
— Аз ще направя всичко, което е необходимо, всичко, което мога, за да се бия с диваците… или с който и да е друг враг на Калинден.