Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
— Защото съм католичка.
Не можеше да прецени дали говори сериозно или не. Известно време мълчаха и той се облегна назад, все още впил очи в нея. В светлината на свещта тъмната й кожа контрастираше с колието от слонова кост и копринената риза. Големите й тъмни очи се взираха в неговите. Тогава Кварт осъзна, че душата му е застрашена. Ако беше акция на стоковата борса, стойността й щеше да спадне.
Кварт заговори, за да прогони тишината. Каза без съмнение нещо подходящо, но пет секунди по-късно изобщо забрави какво е било. Сега тя говореше нещо и той си спомни за Спада. Молитви и студени душове, беше му препоръча Мастифът на стъпалата на Пиаца ди Спаня.
— Има някои неща, които искам да ви обясня — каза тя. — Но не знам как…
Погледът й сякаш го пронизваше. Той кимна, без да знае защо. Важното беше отново да внимава в думите й.
— В живота се плаща много скъпо за някои излищества и сега е ред на Панчо да плаща. Той е от типа хора, които искат сметката, без да се цупят, като удрят с кокалчета по бара, за да бъдат обслужени. Такъв мъжкар е — каза тя саркастично. — Но сега преживява трудни времена. Може да не го показва, но аз го знам и той знае това. Севиля прилича на село — ние обичаме клюката. Всеки шепот, всяка усмивка зад гърба му е удар върху неговата гордост. — Тя обхвана с жест ресторанта. — Представете си какво ще говорят, когато се разчуе, че съм вечеряла с вас.
— Това ли искахте? — Кварт отново беше се овладял. — Да ме демонстрирате като трофей?
Тя го погледна уморено, разбиращо.
— Може би — отговори. — Жените са много по-сложно устроени. Мъжете са толкова праволинейни в лъжите си, толкова истински в противоречията си… толкова последователни в подлостта си. — Оберкелнерът донесе кафето, за нея с мляко, за него — черно. Макарена си сложи една бучка захар и замислено се усмихна. — Бъдете сигурен, че Панчо ще узнае всичко още утре сутринта. Господи, за някои неща трябва да се плаща дълго време. — Тя отпи от кафето си и погледна Кварт. — Може би не трябваше да споменавам Господ. Прозвуча като проклятие. Все пак, нали е казано „не споменавай напразно името Божие“.
Кварт внимателно остави лъжичката върху чинийката си.
— И аз понякога го правя — каза той.
— Странно.
Тя се опря на лакти и копринената й блуза докосна ръба на масата. Кварт усещаше плътта под нея — натежала, мека и загоряла. Трябваше му нещо повече от студен душ.
— Познавам дон Приамо от десет години, откак за пръв път дойде в енорията, но не мога да си представя живота на един свещеник. Никога не се бях замисляла за това досега, когато ви загледах. — Тя отново погледна към ръцете му, а после — към якичката. — Как се справят свещениците с трите обета?
Едва ли имаше по-неподходящ момент за този въпрос. Кварт се втренчи в чашата и събра цялото си самообладание.
— Всеки от нас се оправя, както може — отвърна той. — Някои ги превръщат в платено смирение, споделено безбрачие и частично въздържание.
Той вдигна чашата си сякаш за наздравица, но я остави недокосната и вместо това отпи от кафето си. Макарена се разсмя. Смехът й беше толкова искрен и заразителен, че Кварт едва не се присъедини към нея.
— А вие? — попита тя, все още усмихната. — Спазвате ли тези обети?
— Опитвам се. — Той остави чашата, изтри устата си, сгъна внимателно салфетката и я остави на масата. — Опитвам се да не бъда фанатик, но винаги спазвам правилата. Някои неща изискват смирение и фирмата, за която работя, е една от тях.
— Имате предвид дон Приамо?
Кварт вдигна вежди с премерено безразличие. Не говорел за никого конкретно, каза той. Но след като тя го казва, отец Феро не е свещеник за пример. Меко казано, той има собствено мнение. Смъртен грях номер едно.
— Не знаете нищо за живота му, затова не можете да го съдите.
— Не го съдя, опитвам се да го разбера.
— Не е вярно — настоя тя. — През по-голямата част от живота си той е бил енорийски свещеник в мъничко селце в Пиренеите. Понякога снегът го откъсвал от света седмици наред и му се налагало да се влачи на осем или десет километра, за да даде последно причастие на умиращите. Всичките му енориаши били стари и измрели един по един. Той ги погребвал със собствените си ръце, докато не останал никой. Това преживяване му създало определена философия за живота и смъртта; за ролята, която вие, свещениците, играете на този свят. За него тази църква е много важна. Сигурен е, че тя е необходима, че с всяка затворена или изгубена църква изчезва и част от Царството Небесно. Никой не му обръща внимание, но вместо да се предаде, той се бори. Казва, че е изгубил достатъчно много битки там горе, в планините.