Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
— Отдавна ли познавате сестра Марсала? — попита Кварт.
— Колко странно звучи. Сестра Марсала… Никога не съм мислила за нея по този начин.
Тя почти беше допила виното си. Кварт взе бутилката и й наля още една чаша. Той едва беше докоснал своята.
— Грис е по-възрастна от мен — каза тя. — На няколко пъти се засичахме в Севиля преди години. Идваше често тук с американски студенти на летни курсове по изящни изкуства… Запознах се с нея, когато дойдоха да реставрират лятната трапезария в къщата ми. Срещнах я с отец Феро и я включих в проекта за реставрация на църквата, когато отношенията с архиепископа още бяха задушевни.
— Защо толкова се интересувате от тази църква?
Тя го погледна, сякаш въпросът му беше нелеп. Семейството й я построило. Предшествениците й били погребани там.
— Съпругът ви май много не се интересува от нея.
— Разбира се. Панчо се занимава с други неща.
Светлината на свещта накара виното да засияе, когато вдигна чашата към устните си. Този път тя отпи голяма глътка и Кварт се почувства задължен да отпие малко от своето.
— Истина ли е — попита той, като изтри устни със салфетката си, — че вече не живеете заедно, макар че още сте женени?
Тя примигва. Изглежда не беше очаквала два поредни въпроса за брака си в една и съща вечер. В очите й проблеснаха закачливи пламъчета.
— Да. Вече не живеем заедно. Но никой от нас не е поискал развод, раздяла или каквото и да било. Може би той се надява да ме върне. Когато за всеобща радост се ожени за мен, си осигури място в обществото.
Кварт погледна към хората по съседните маси и леко се приведе към нея.
— Съжалявам — каза той. — Кого имате предвид под „всички“?
— Не познавате ли кръстника ми? Дон Октавио Мачука беше приятел на баща ми и е много привързан към майка ми и мен. Казва, че ме чувства като дъщерята, която никога не е имал. Искаше да осигури бъдещето ми, затова благослови брака ми с най-блестящия млад талант в банка „Картухано“, който ще го наследи, когато се оттегли.
— Затова ли се омъжихте? Заради сигурността?
Косата на Макарена се плъзна върху лицето й и тя я отметна назад. Опитваше се да прецени доколко той се интересува от нея.
— Панчо е привлекателен мъж. И както се казва, има глава на раменете си. И едно достойнство — смел е. Той е един от малкото мъже, които съм срещала, готов да рискува всичко за някоя своя мечта или амбиция. В случая с моя съпруг — бивш съпруг или както искате — става дума за амбиция. — Тя леко се усмихна. — Предполагам, че дори бях влюбена в него, когато се оженихме.
— И какво се случи?
— Всъщност нищо. Аз спазих своята част от сделката, а той — неговата. Но направи грешка. Или няколко грешки. Трябваше да остави на мира нашата църква.
— Вашата църква?
— Моята. На отец Феро. На херцогинята. Черквата на хората, които ходят там всеки ден на литургия.
Кварт се засмя.
— Винаги ли наричате майка си „херцогинята“?
— Когато говоря за нея пред други хора, да. — Тя се усмихна с нежност, която Кварт не беше забелязал преди. — Харесва й. Тя обича мушкатото, Моцарт, старомодните свещеници и кока колата. Не мислите ли, че е доста необичайно за жена на седемдесет, която спи веднъж седмично с перлената си огърлица и все още настоява да нарича шофьора си „кочияш“? Не сте ли се запознали вече с нея? Елате да пиете с нас кафе утре следобяд, ако искате. Дон Приамо ни посещава всеки следобед, за да прочете следобедната молитва.
— Съмнявам се, че отец Феро ще иска да ме види. Не ме харесва особено.
— Аз ще го уредя. Или майка ми. Тя и дон Приамо много добре се разбират. Може би това ще е добра възможност да си поговорите по мъжки. Употребява ли се този израз, когато става дума за свещеници?
Кварт мислеше за нещо друго.
— Ами съпругът ви…
— Задавате прекалено много въпроси. Предполагам, че това е причината да сте тук.
Тя изглежда съжаляваше за това. Отново гледаше ръцете му, както и при първата им среща във фоайето на хотела. Притеснен, той на няколко пъти ги беше отдръпвал от масата. Най-накрая реши да ги остави върху покривката.
— Какво искате да знаете за Панчо? — попита тя. — Че е сгрешил, когато си е помислил, че може да ме купи? Че църквата е причина да му обявя война? Че понякога може да бъде абсолютен негодник?
Тя говореше, без да повишава тон. Хората от близките маси си тръгваха и неколцина се сбогуваха с нея. Всички огледаха Кварт, особено жените. Руси и загорели, те излъчваха самочувствието на андалусци от висшата класа, които през живота си не са преживели и ден в лишения. Макарена отвърна с кимване и усмивка. Кварт внимателно я наблюдаваше.
— Защо не поискате развод? — попита той.