Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
— Нищо особено — каза той хладно. — Като вашите — кораби, които отплават, за да не се завърнат. И един мъж. Рицар-тамплиер в ризница, подпрян на меча си, сред една пустиня.
Тя го погледна особено, като че ли го виждаше за пръв път, но не каза нищо.
— Но призраците — добави Кварт — не оставят пощенски картички по хотелските стаи.
Макарена докосна картичката, която още лежеше на масата с надписа нагоре: „Моля се за теб всеки ден…“ Устните й беззвучно мърдаха, докато четеше думите, които никога не бяха стигнали до капитан Халок.
— Не разбирам — каза тя накрая. — Картичката беше у дома, в сандъка с останалите вещи на Карлота. Някой трябва да я е взел оттам.
— Кой?
— Нямам представа.
— Колко души знаят за писмата?
Тя се замисли.
— Не — каза след малко. — Това е невъзможно.
Кварт протегна ръка и видя как Макарена се отдръпва на стола си, сякаш уплашена. Обърна картичката и й показа снимката на църквата.
— Няма нищо невъзможно — каза той. — Това е мястото, където е заровена Карлота Брунер, близо до перлите на капитан Халок. Църквата, която вашият съпруг иска да унищожи и която вие защитавате. Това е причината за моето присъствие в Севиля, защото двама души са умрели тук. — Той вдигна поглед към нея. — Църква, която според един загадъчен хакер, когото нарекохме Висперас, убива, за да се защити.
Тя понечи да се усмихне, но внезапно се замисли. Когато проговори, гласът й, изненадващо, беше по-скоро раздразнен, отколкото разтревожен.
— Не говорете така. Това ме плаши.
Кварт я наблюдаваше как върти пластмасовата запалка в ръцете си. Чувстваше, че Макарена Брунер лъже. Тя не беше жена, която лесно се плаши.
От появата на Висперас преди седмица, отец Игнасис Ареги и отборът му от йезуити — компютърни специалисти — наблюдаваха централната компютърна система на Ватикана денонощно. Беше един без десет след полунощ и Ареги отиде да си вземе кафе от автомата в коридора. Машината глътна монетата му от сто лири, но му върна само празна чаша с малка купчина захар. Йезуитът изруга и погледна през прозореца към двореца Белведере. Потърси в джобовете си други монети и направи втори опит. Този път получи кафе, но без захар. За щастие предишната чаша беше останала изправена в кошчето и той използва захарта от нея, за да подслади напитката. После се върна в компютърната зала.
— Пак се появи, отче.
Куи, ирландецът, развълнувано се взираше в екрана. Друг млад йезуит, италианец на име Гарофи, отчаяно работеше на втория терминал.
— Висперас ли е? — попита отец Ареги.
Надникна през рамото на Куи, очарован от проблясването на червени и сини икони и шеметната бързина, с която файловете, проверявани от хакера, се сменяха на екрана. Операциите му се следяха на един монитор, а на другия отец Гарофи се опитваше да го проследи.
— Така мисля — отвърна ирландецът. — Знае какво прави и го прави много бързо.
— Стигна ли до капаните?
— До някои. Но е много хитър и не пада в тях.
Отец Ареги отпи от кафето си. То опари езика му.
— Дяволите да го вземат! — каза той.
Капаните, наричани от тях „квасът на садукеите“ (Евангелие от Матея 16:6; 16:12 — „Иисус им рече: Внимавайте и се пазете от кваса фарисейски и садукейски… Тогава те разбраха, че Той им бе казал да се пазят не от хлебен квас, а от учението фарисейско и садукейско.“ — (Б. р.)), бяха като мрежи на устието на река, в които се улавяха хакерите или поне информация, която правеше възможно проследяването им. Капаните, поставени за Висперас бяха сложни електронни лабиринти, които принуждаваха натрапника да се разкрие.
— Търси INMAVAT — каза Куи.
В гласа му се усещаше горещо възхищение. Намръщен, отец Ареги погледна към младежа. Това се очакваше, помисли си, докато пиеше кафе. И той самият не можеше да не почувства професионална гордост, когато срещне член на компютърното братство, който работи толкова умело и чисто. Въпреки че Висперас беше престъпник, който ги обричаше на безсънни нощи.
— Проникна — каза Куи.
Гарофи спря да пише и се загледа в екрана. INMAVAT, секретният файл за високопоставени членове на курията, беше отворен на монитора и всички можеха да го видят.
— Да, Висперас е — каза ирландецът, сякаш беше разпознал стар приятел.
Гарофи наблюдаваше курсора на скенера, свързан с полицията и телефонната система на Ватикана.
— Действа като предишния път — каза италианецът. — Прикрива местонахождението си като прескача от една телефонна мрежа в друга.
Очите на отец Ареги бяха обърнати към сменящия се списък от 84 потребители на INMAVAT. Бяха прекарали няколко дни, за да инсталират капани за всеки, който се опита да проникне във VО1А, личния компютър на Светия отец. Капанът щеше да се активира, ако някой се опиташе да проникне, без да използва паролата и щом хакерът влезеше в INMAVAT, щеше да задейства несъзнателно скрит код. Щом стигнеше VО1А, сигналът щеше да го прехвърли в друг файл, VО1АТS, където не можеше да причини никакви неприятности и където щеше да остави новото си съобщение, смятайки, че го оставя на папата.