Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
— Каква работа?
— Знаете. Другата работа.
Дон Ибраим се огледа притеснен. Четеше всеки ден вестник „АВС“, но от време на време хвърляше поглед и „Q&S“. Ла Ниня го купуваше заедно с Ноlа, Semana и Diez minutos. Според лъжливия адвокат „Q&S“ беше по-сензационно и долнокачествено от останалите. Снимките на сеньора Брунер и бикобореца бяха проява на много лош вкус. Тя беше от знатно семейство и на всичкото отгоре — омъжена.
— Свещениците — каза Перехил. — Концентрирайте се върху свещениците. — Внезапно той се сети какво носи в плика — фотоапарат „Канон“ с далекообектив. Току-що го беше купил на втора ръка и се надяваше, че тези разноски — още един удар под кръста за неговите ограничени финанси — си заслужават. — Можеш ли да снимаш?
Дон Ибраим доби обидено изражение.
— Разбира се. — Сложи ръка на сърцето си. — На младини бях фотограф в Хавана. — Замисли се за миг, после добави: — Така се издържах, докато учех.
В мъждивата светлина на площада Перехил виждаше златната верига с часовника на Хемингуей да блести върху шкембето на дон Ибраим.
— Докато учеше ли?
— Точно така.
— Става дума за правото, предполагам.
Измамата беше публикувана преди няколко години във вестниците и двамата знаеха за нея, както и цяла Севиля. Но дон Ибраим преглътна и твърдо издържа погледа на Перехил.
— Разбира се. — Той замълча с достойнство. — Какво друго?
Перехил не отговори, а му подаде плика. В крайна сметка, помисли си той, какво би станало с нас, ако изгубим себе си? При житейско корабокрушение всички се вкопчваме в каквото можем.
— Искам снимки — нареди той. — Винаги когато свещеникът и дамата се срещат, искам да ги снимате. Разбира се, дискретно, за да не забележат. Имате два високоскоростни филма в случай, че светлината не е достатъчна, затова не си и помисляйте да използвате светкавица.
Спряха под една улична лампа и дон Ибраим надникна в плика.
— Трудно ще е да използваме светкавица — каза той. — Няма монтирана.
Перехил запали цигара и сви рамене.
— Шегуваш ли се? Най-евтината струваше 25 000 песети.
„Ла Албахака“ се намираше в къща от XVII век. Собствениците живееха на втория етаж, а в три зали на приземния се разполагаше ресторантът. Макар да беше препълнено, оберкелнерът — Макарена го нарече Диего — им пазеше маса близо до голямата камина, в най-хубавата зала, до прозореца, който гледаше към площад Санта Крус. Влизането им беше много ефектно. Тя изглеждаше прекрасно в черния си костюм с къса пола, придружавана от слабата, тъмна фигура на Лоренцо Кварт. „Ла Албахака“ беше мястото, където определена прослойка от жителите на Севиля водеха гостите си от други градове, за да ги покажат и да бъдат видени, затова появата на дъщерята на херцогиня Ел Нуево Естремо със свещеника не мина незабелязано. Макарена размени няколко поздрава, когато влезе, а хората на близките маси изглеждаха очаровани. Главите се свеждаха една към друга, носеше се шепот, бижутата блещукаха на светлината на свещите. Утре цяла Севиля ще знае за това, помисли си Кварт.
— Не съм била в Рим от медения си месец — казваше тя, докато ядеше ордьовъра си, очевидно без да съзнава вълнението, което бяха предизвикали. — Папата ни даде специална аудиенция. Бях облечена в черно, с гребен и дантелена наметка. Съвсем по испански… Защо ме гледате така?
Кварт бавно сдъвка последното парченце гъши дроб и остави ножа и вилицата в чинията си. Над пламъка на свещта очите на Макарена Брунер следяха всяко негово движение.
— Не приличате на омъжена жена — каза той.
Тя се засмя и пламъкът изпъстри с медени отблясъци очите й.
— Смятате, че водя живот, неподходящ за омъжена жена?
Той се подпря с лакът на масата и уклончиво наведе глава на една страна.
— Не мога да преценявам такива неща.
— Но дойдохте с якичка, а не с вратовръзка.
Те се гледаха спокойно. Сянката от свещта скриваше долната половина от лицето й, но блясъкът в очите й накара Кварт да предположи, че тя се усмихва.
— Не пазя живота си в тайна — каза Макарена. — Напуснах семейното гнездо. Имам приятел-бикоборец. Преди него имах друг приятел. — Паузата й беше съвършено премерена. Той неволно се възхити на смелоста й. — Това шокира ли ви?
Кварт сложи пръст върху дръжката на ножа си. Не било негова работа да се шокира от подобни неща, каза той кротко. Това бил проблем на изповедника й, отец Феро. Свещениците също имали своите специалности.
— И каква е вашата? Ловец на скалпове, както казва архиепископът?
Тя протегна ръка и отмести встрани свещта. Сега виждаше устата й с формата на сърце. Белите й зъби блестяха. Под сакото носеше блуза от сурова коприна с голямо деколте. Късата й пола беше поръбена с дантела. Носеше черни чорапи и обувки с високи токове. Дългите й крака бяха твърде хубави, за да оставят спокоен който и да е свещеник, дори Кварт, макар и да имаше по-голям светски опит от повечето духовници. Не че това беше гаранция за нещо.