Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
Всичко това е прекрасно, каза Кварт. Много вълнуващо. Дори бил гледал няколко такива филми. Но отец Феро трябва да спазва дисциплината на Църквата. Ние, свещениците, каза той, не можем да вървим през света и да обявяваме независими републики, когато ни скимне. Не и при тези обстоятелства.
Тя поклати глава.
— Не го познавате достатъчно добре.
— Той не ми позволява да го опозная.
— Утре ще поправим това, обещавам ви. — Тя посочи чашата му. — Очевидно вие наистина се въздържате в пиенето. Едва докоснахте виното си. Но в други аспекти не сте толкова скромен. Обличате се добре. Познавам скъпите дрехи, дори ако ги носи свещеник.
— Заради работата ми е. Работя с хора. Вечерям с привлекателни херцогини в Севиля. — Те се спогледаха и този път никой от двамата не се усмихна. — Това е униформата ми.
Настъпи кратко мълчание.
— Имате ли расо? — попита тя.
— Разбира се. Но не го слагам често.
Сервитьорът донесе сметката. Макарена не позволи на Кварт да плати. Заяви му твърдо, че тя го е поканила. Затова той просто я наблюдаваше, докато вадеше златната си карта „Америкън Експрес“. Винаги оставяла съпругът й да плаща сметките, каза тя палаво, когато сервитьорът се махна. Излизало му по-евтино, отколкото да плаща издръжка.
— Още не сме обсъдили последния от трите обета — каза тя внезапно. — И вие ли практикувате споделено безбрачие?
— Боя се, че наистина спазвам обета за безбрачие. Това е.
Тя бавно кимна и огледа ресторанта, преди отново да се обърне към него. Взираше се и го преценяваше.
— Не ми казвайте, че никога не сте бил с жена.
Има въпроси, на които не може да се отговори в единадесет вечерта, в светлината на свещите в севилски ресторант. Но тя сякаш и не очакваше отговор. Бавно извади от чантата си пакет цигари, сложи една в уста и с премерено, но и естествено безсрамие извади пластмасова запалка изпод презрамката на сутиена си. Кварт я наблюдаваше как пали цигарата и се опитваше да не мисли за нищо. Едва по-късно се осмели да се зачуди в какво се беше забъркал.
В един затворен свят, управляван от концепцията за греха, където контактът с жени беше забранен, единствената неофициално приета отстъпка пред секса бяха мастурбацията или незаконните връзки, които се опрощаваха след тайнството на покаянието. За Кварт животът му на дипломат и работата за Института по външни дела можеха да осигурят онова, което Спада — винаги добър с евфемизмите — наричаше тактическо алиби. Но в резултат на образованието, получено в Рим и работата му през последните десет години, отношението на Кварт към незаконните връзки беше различно от това на другите свещеници, ръководени изцяло от долните клюки в семинарията и методите на Църквата. За благото на Църквата, което се считаше за достойна цел само по себе си, понякога се оправдаваха определени грехове; така че успехът на някой красив папски секретар пред съпругите на министри, финансисти и посланици — жени, които с готовност се поддаваха на изкушението да спечелят един интересен млад свещеник — отваряше много врати, които бяха заключени за по-възрастните и аскетични светлости или преосвещенства. Спада наричаше това „Синдромът на Стендал“ заради двама от героите на писателя — Фабрицио дел Донго и Жулиен Сорел (Герои от романите на Стендал „Пармският манастир“ и „Червено и черно“, които преживяват дълбока любов въпреки духовното си призвание. — (Б. р.)). Когато Кварт влезе в ИВД, Спада му препоръча да прочете тези два романа. Защото за Мастифа културата не противоречеше на дълга. Това зависеше от моралната преценка и интелигентността на всеки свещеник — божи войн, участващ в битка, където единствените оръжия бяха молитвата и здравия разум. Предимствата, спечелени от споделени тайни по приеми, в лични разговори или на изповед, носеха рискове. Жените идваха при свещениците, защото търсеха заместител на недостъпни мъже или безразлични съпрузи. И нямаше нищо по-опасно за стария Адам, който се криеше под повечето раса, от невинността на някое младо момиче или молбите на разочарована жена. Принципно, неофициалното позволение на висшестоящите беше повече или по-малко осигурено — така със своята мъдрост църквата на свети Петър беше просъществувала столетия наред — стига да няма скандал и да се постигат резулати.
Вярата на Кварт беше вяра на професионален войник и безбрачието му беше въпрос на гордост, което го превръщаше по-скоро в грях, отколкото в добродетел. Но грях или не, това беше основно правило в живота му. Както някои от призраците, които виждаше, когато се взираше в мрака — като рицаря тамплиер, чийто меч беше единственото му оръжие под лишеното от бог небе, той трябваше да има принципи, за да посрещне с достойнство рева на сарацинската кавалерия, която се спуска от хълма на Хатин.