Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
Курсорът проблесна до V01А. Изминаха десет дълги секунди, през които тримата йезиути бяха стаили дъх и наблюдаваха екрана на втория компютър. Накрая курсорът проблесна два пъти и се появи часовник.
— Влиза — каза Куи шепнешком, сякаш Висперас можеше да чуе.
Отец Ареги захапа долната си устна и разкопча едно копче от расото си. Ако Висперас разбереше, че има капан, можеше да се ядоса. А кой можеше да каже какво ще направи един ядосан хакер в деликатен файл като INMAVAT? Но отборът от ватикански експерти му беше подготвил един резервен трик: само с едно натискане на клавиш, INMAVAT можеше да бъде изтеглен от ситемата. Проблемът беше, че ако това стане, Висперас веднага щеше да разбере, че го следят и да изчезне. Още по-лошо, можеше да се върне с нова тактика. Например смъртоносен вирус, който да инфектира и унищожи всичко, до което се докосне.
Часовникът изчезна и на монитора се отвори нов прозорец.
— Ето го — каза Гарофи.
Висперас беше влязъл в VО1А и в продължение на един мъчителен момент тримата йезуити тревожно се взираха кой от двата файла, истинският или фалшивият, ще се отвори. Куи прочете с напрегнат глас кода, който се появи на екрана.
— V — О — 1 — А — Т — S.
Усмихна се гордо. Висперас беше влязъл в капана. Вече нямаше достъп до личния компютър на папата.
— Слава Богу — заяви отец Ареги.
Беше откъснал копчето на расото си. Докато го стискаше, се наведе напред, за да прочете съобщението.
„Подигни стъпките Си към вековните развалини; врагът разруши всичко в светилището.
Викат Твоите врагове всред събранията Ти; поставили са своите знакове, вместо нашите знамена;
…и сега всички резби в него изведнъж разрушиха с топори и секири; предадоха на огън Твоето светилище; съвсем оскверниха жилището на Твоето име;
…
Докога, Господи, ще ни кори врагът? противникът вечно ли ще хули Твоето име?“
След това Висперас изчезна.
— Няма начин да го проследим — каза Гарофи, като щракаше безнадеждно с мишката. — Докато сменя телефонните мрежи, оставя след себе си нещо като експлозивен заряд, който изтрива всяка следа от пътя му. Този хакер определено знае какво прави.
— А знае и псалмите — каза отец Куи, докато включваше принтера, за да разпечата текста. — Шестдесет и четвърти е, нали?
Отец Ареги поклати глава.
— Седемдесет и три. Псалм седемдесет и трети — каза той, загледан тревожно в екрана на Гарофи.
— Вече знаем още едно нещо за него — каза Куи внезапно. — Има чувство за хумор.
Другите двама свещеници погледнаха към екрана. Малки сфери подскачаха като топки за пинг-понг и се размножаваха при всеки скок. Когато две от тях се сблъскаха, експлодираха и се появи малък гъбообразен облак с думата „бум!“ в него.
Ареги беше бесен.
— Тази свиня! — каза той. — Мръсен еретик.
Осъзна, че още стиска копчето от расото си и го хвърли в боклука. Все още загледани в екрана, отците Куи и Гарофи тихичко изцъкаха.
VII
Бутилката „Анис дел Моно“
В далечното минало, когато изучавайки възвишената
Наука, се скланяхме над мистерията, изпълнена
с неразрешими загадки…