Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
Кварт с мъка се върна към настоящето. Макарена пушеше, опряла лакът на масата, облегнала брадичка на ръката, в която държеше цигарата. Той усещаше тревожната близост на краката й. На светлината на свещта златни пръски проблясваха в тъмните й очи. Беше много близо до нея. Можеше да протегне ръка и да докосне кожата й с пръсти. Но вместо това, със същата ръка, която трептеше от желание да я докосне, той извади картичката до капитан Халок от джоба на сакото си и я сложи на масата.
— Разкажете ми за Карлота Брунер.
Внезапно атмосферата се промени. Тя угаси цигарата си и остро го погледна. Златните искрици в очите й бяха изчезнали.
— Откъде взехте тази картичка?
— Някой я остави в стаята ми.
Макарена се взираше в пожълтялата снимка на църквата. Поклати глава.
— Тя е моя. От сандъка на Карлота. Невъзможно е да е у вас.
— Но е така. — Кварт обърна картичката. — Защо няма печат? — попита той.
Тревожните й очи се местеха от него към картичката и обратно. Тя я взе и я огледа.
— Защото никога не е била пусната. Карлота е била моя пралеля. Била влюбена в Мануел Халок, беден моряк. Грис каза, че ви е разказала историята… — Макарена поклати глава, сякаш отричаше нещо или беше обзета от тъга. — Когато капитан Халок заминал за Америка, години наред тя му пращала картичка или писмо почти всяка седмица. Но баща й херцогът, моят прапрадядо Луис Брунер, не позволил на писмата да стигнат до получателя си. Подкупил пощенските служители. За шест години тя не получила нито едно писмо и вероятно той — също. Когато Халок се върнал за нея, Карлота била изгубила ума си. Прекарвала дните си на прозореца, загледана в реката. Дори не го познала.
Кварт посочи картичката.
— А какво е станало с писмата?
— Никой не посмял да ги унищожи. Накрая отишли в сандъка, където прибрали всички вещи на Карлота, след като починала през 1910 година. Когато бях малка, бях запленена от вещите й: мерех роклите, кехлибарените огърлици… — Кварт видя как на устните й изгрява усмивка, но очите й се върнаха към картичката и сиянието изчезна. — Като млада Карлота ходила с родителите си на Парижкото изложение и посетила развалините на Картаген в Тунис. Донесла със себе си стари монети. Има още разписания за параходи, брошури за хотели, стари дантели и муселин. Един цял живот. Представете си какво въздействие имаше всичко това върху мен, когато бях десет или единадесетгодишна. Прочетох всички писма. Пралеля ми изглеждаше толкова романтична личност. Тя все още ме очарова.
Макарена замислено чертаеше с нокът по покривката около картичката. Внезапно спря, замислена.
— Трогателна любовна история — каза тя и погледна Кварт. — И като всички трогателни любовни истории — с тъжен край.
Кварт не отговори, защото я чакаше да продължи. Но я прекъсна келнерът, който донесе разписката от кредитната карта. Кварт забеляза подписа й — нервен, с много извивки, остри като ками. Тя се взираше в угасената си цигара, потънала в мисли.
— Има една прекрасна песен — продължи след малко — изпълнявана от Карлос Кано, по стихове на Антонио Бургос: „Още помня онова момиче и пианото му в Севиля…“ Всеки път, когато я чуя, ми иде да се разплача… Знаете ли, че съществува легенда за Карлота и Мануел Халок. — Усмивката й беше необичайно свенлива и нерешителна и Кварт осъзна, че тя вярва в легендата. — В лунните нощи Карлота се появява на прозореца, а призрачният кораб на нейния любим плува по Гуадалкивир. — Тя се приведе напред и Кварт отново усети близостта й. — Когато бях малка, по цели нощи ги очаквах. И веднъж ги видях. Тя стоеше като бледа сянка на прозореца. А долу, по реката, платната на стария кораб едно по едно изчезваха от погледа в мъглата.
Макарена млъкна и отново се облегна. Дистанцията помежду им се завърна.
— Втората ми любов — каза тя — след сър Мархолт беше капитан Халок… — Погледът й беше предизвикателен. — Мислите ли, че това е невъзможно?
— Защо не? Всеки има своите призраци.
— И какви са вашите?
Кварт се усмихна, а очите му се взираха в далечината. Вятър, слънце и дъжд. Вкус на сол в устата му. Спомени за бедняшко детство, за винаги мръсни колене и непрестанно взиране в морето. Младостта му беше ограничена откъм интелект, подчинена на строга дисциплина, с малко щастливи спомени за приятелство и кратки моменти на удовлетворени амбиции. Самота по летищата, над някоя книга, в хотелската стая. Страх и омраза в очите на другите хора: банкерът Лупара, Нелсън Корона, Приамо Феро. Трупове — истински и измислени, минали и бъдещи.