Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
— Вътре е — каза той на Перехил. — С дамата.
Адвокатът докладва, като извади часовника от жилетката си и го погледна на светлината на уличната лампа. Преди двадесет минути беше изпратил Ла Ниня в ресторанта на разузнаване под предлог, че продава цветя. По-късно самият той размени няколко думи с келнерите, когато отиде да си купи пурата, която пушеше в момента. Двойката седеше на хубава маса под прилично копие на „Пияниците“ от Веласкес. Дамата беше поръчала салата от миди с босилек и трюфели, а преподобният отец — гъши дроб соте със сладък оцет. Пиеха минерална вода и червено вино, „Пескера“ от бреговете на Дуеро. Дон Ибраим се извини, че не е могъл да разбере коя реколта. Но прекаленото любопитство можело да пробуди подозренията на персонала.
— И за какво говорят сега? — попита Перехил.
Лъжливият адвокат сви рамене.
— Това е извън обсега на моето разследване — каза той.
Перехил обмисли ситуацията. Нещата още бяха под конрол. Дон Ибраим и колегите му се справяха добре и всички карти, които му бяха раздадени, изглеждаха силни. В неговия свят, както и в почти всеки друг, информацията струваше пари. Просто трябваше да знаеш как да направиш най-добрата сделка, да измъкнеш най-високата цена. Разбира се, той би предпочел да остави това на шефа си, Панчо Гавира, който принципно беше заинтересованата страна в случая, като банкер и съпруг. Но липсващите шест милиона и дългът на Перехил към хищния лихвар Рубен Молина му пречеха да мисли разумно. Последните няколко дни той не можеше да спи и язвата отново го тормозеше. Когато застана пред огледалото в банята тази сутрин, за да сътвори сложната конструкция, която прикриваше плешивината му, Перехил видя само горчиво отчаяние на лицето, което го гледаше. Оплешивяваше, храносмилането му беше лошо, дължеше на шефа си шест милиона и почти два пъти по толкова на един лихвар и сериозно подозираше, че последната му славна тръпка с Долорес ла Негра му беше донесла неприятен сърбеж в пикочния канал. Само това му липсваше.
Имаше и по-лоши неща. Перехил се загледа в закръглената фигура на дон Ибраим, който очакваше инструкции; в Ла Ниня Пунялес, която плетеше на светлината на лампата и в Ел Потро дел Мантелете на ъгъла. Към всички неща, които усложняваха живота на Перехил, можеше да се прибави още едно: информацията, получена от тримата партньори, вече беше на пазара, защото му трябваха спешно пари. Бонафе му беше подхвърлил още един чек, този път срещу поверителна информация за свещеника от Рим, жената на шефа му (или бивша жена) и историята на „Богородица със сълзите“. Следващата стъпка беше явна — Макарена Брунер и елегантният свещеник щяха да се появят на първа страница на всички списания в Севиля. Вечерята им в „Ла Албахака“ задейства звънчето на касовия апарат в главата на Перехил. Бонафе плати добре, но беше опасно непредсказуем. Да му продадеш един или няколко свещеника, имаше своя чар. Но да накиснеш за втори път жената на шефа си беше повече от дребно нарушение — това беше предателство.
Трябваше да предвиди всяка случайност. Събирането на информация беше един вид застраховка живот за него. С тези мисли в ума той се обърна към дон Ибраим, който стоеше тържествено в сянката с димяща пура, закачен за рамото бастун и палци в джобчетата на жилетката си и очакваше инструкции. Перехил беше доволен от него и колегите му и се почувства малко по-обнадежден. Беше на път да бръкне в джоба си и да плати пурата, купена от ресторанта, но навреме се спря. Не биваше да окуражава лошите им навици.
— Добра работа — каза той.
Дон Ибраим не отговори. Просто дръпна от пурата си и погледна към Ла Ниня и Ел Потро, като даде на Перехил да разбере, че те също са допринесли за това.
— Продължавайте в същия дух — добави помощникът на Панчо Гавира. — Искам да знам и най-малки подробности, дори кога свещеникът е ходил до тоалетната.
— Ами дамата?
Моментът беше деликатен. Перехил тревожно задъвка долната си устна.
— Пълна дискретност — каза най-накрая. — Интересуват ме само отношенията й с този свещеник и с възрастния. Искам всички подробности.
— Ами другата работа?